6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1545

София, 08.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1476 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. И. К., чрез адв. Д. Б., против решение № 535 от 5 октомври 2022 г., постановено по в. гр. д. № 699/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 160 от 20 юни 2022 г., постановено по гр. д. № 1409/2021 г. по описа на Районен съд Петрич, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т., родено на 18.05.2015 г., е предоставено на майката В. О. М. и се определя местоживеенето му при него; определен е режим на лични контакти между детето и баща му, както следва: всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, 4 седмици през лятото с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на такова в периодите от 1 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година, за коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване за периода от 23 до 27 декември, за новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 30 декември до 3 януари, за рождения ден на детето, в нечетна година – от 10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване; бащата е осъден да заплаща на детето си чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на влизане на решението в сила; майката е осъдена да заплати на детето си чрез неговия баща и законен представител сумата от 3000 лева, представляваща издръжка за периода от октомври 2020 г. до септември 2021 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4200 лева.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено при тежки нарушения на процесуалния закон. Според касатора нито първоинстанционният, нито въззивният съд е приложил диференциран подход, като не е изследвал в детайли капацитета и отношението на всеки от родителите и техните качества като родители; игнорирал е редица обстоятелства, които сочат именно пригодността на единия и другия родител към нуждите на детето. Подходено е формално към личността на детето, без да се вземат предвид неговите емоции и желания и без да се изследва задълбочено емоционалното и психическото му състояние; недопустимо е въздигнат пола на детето като единствен критерий за предоставянето на родителските права на майката. Съдът не отчел, че след като детето е заживяло с баща си, емоционалното му състояние сочело на стабилност, спокойствие, желание да не променя средата, в която е свикнало; не е изпълнено задължението да се изследва кой от двамата родители има по-добри родителски и възпитателски качества, не е отчетен техния морален облик, не съпоставено кои качества у кой от двамата родители са по-пригодни да посрещнат потребностите и нуждите на детето, а съвсем повърхностно се възприема, че и двамата родители имали еднакво добър родителски капацитет. Втората инстанция не събрала доказателства, които да изясняват тези обстоятелства, а се е задоволила единствено с изготвянето на социалния доклад, при изкривено представяне на данните и без да става ясно дали кредитира или не социалния доклад; не е поискано изготвянето на социален доклад от съответната ДСП, компетентна по местоживеене на майката, като не е указано да се съберат данни от наблюдения за отношенията между майката и детето. Недоказано се приема, че контактът между майката и детето е прекъснат. Съдът лишил касатора от възможността да упражни процесуалните си права пълноценно, тъй като не е уважил молбата му за отлагане на делото, и отказал да събере доказателства, които са били относими и необходими по делото и не са били преклудирани. Възприета е фактическа обстановка, която не кореспондирала с действителната такава, не са проверени и анализирани отделните твърдения на страните. Подчертава се, че когато майката заминала за Великобритания, тя предоставила упражняването на родителските права на бащата до навършване на пълнолетие на детето, а не само за периода, в който е била в чужбина, поради което неправилно е прието, че бащата е следвало да отглежда детето временно. Последният направил всичко възможно, за да осигури дълготрайно всички потребности на детето, именно съобразявайки се с пълния обем на родителските си права – предприел сериозен ремонт на жилището си с перспективата, че детето ще живее занапред при него, и не е възприемал, че го отглежда само временно. След завръщането си майката преценила, че иска отново да поеме грижите за детето, без да се съобрази установената за детето семейна среда, приятелства с връстници, посещавано училище и пр. Действията на майката объркали детето и го поставили в нестабилност и заплаха да загуби всичко, което го е правило спокойно и щастливо. Според касатора неправилно съдът е приел, че майката е поискала да върне детето си, а бащата го задържал, без да има нито едно доказателство в тази насока. Майката е демонстрирала крайно незряло поведение, което е направила опит да бъде въздигнато като положително за целите на процеса, но всъщност тя е предала детето на баща му, за да може да замине и работи в чужбина, без да държи сметка за това дали Т. ще се адаптира и как ще се чувства. Съдът не изследвал потребностите на детето и това дали е психически способно да претърпи такава промяна в живота си, като жизнените му интереси бъдат променени за пореден път; не е изследвано къде детето ще се чувства по-спокойно и в кой град е по-добре устроено, нито дали е адаптирано в семейството на баща си. Съдебният състав освен това не изследвал дали майката може да осигури стабилна семейна среда, но лековерно и без доказателства приел, че майката е по-пригодният родител, без да се изследват нейните качества и способности. Съдът напълно игнорирал подадената молба от 28.09.2022 г., в която били изнесени множество обстоятелства за притеснително поведение на майката спрямо детето, вкл. извършени актове на насилие, като така се отклонил от съдебната практика, в която се сочи, че моралните качества на родителя са важна предпоставка за правилното възпитание на децата и създаване на нравствени добродетели у тях. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответницата В. О. М., представляван от адв. Т. Г., оспорва касационната жалба по същество и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Във въззивното решение се приема за установено, че от м. септември 2014 г. до м. юни 2017 г. страните са живеели на семейни начала. След раздялата ответницата се е установила в дома на родителите си в [населено място] заедно с детето и там до средата на 2020 г. е полагала непосредствените грижи за него, с помощта на родителите си; през този период бащата е предоставял парична средства за издръжката на детето и е можел да общува с нея и да я взема при себе си винаги, когато е искал. Съдът е изследвал битовите условия за отглеждане на детето и финансовите възможности на страните по делото. Установено е, че майката работи по трудово правоотношение, получава трудово възнаграждение от 700 лева и притежава лек автомобил, а бащата е управител на дружество, получава месечно възнаграждение от 650 лева и притежава земеделски имот. Въз основа на изготвените социални доклади съдът приема, че двамата родители имат много добри битови условия за отглеждането на детето, а то има близка емоционална връзка и с майка си, и баща си, както и с техните родители, които ги подкрепят в отглеждането й. И за майката, и за бащата е установен родителски капацитет, който е адекватен на нуждите на детето и то общува спокойно и с двамата. Съдебният състав е съобразил, че последният социален доклад е изготвен при условията на прекъснат контакт между майката и детето от страна на бащата и само въз основа на разговор с него и с бабата Т. К.. По делото са събрани и гласни доказателства, като са ценени само тези, пресъздаващи непосредствени възприятия. Свидетелите К. и Т. сочат, че бащата полага много добри грижи за отглеждането на детето, ангажиран е с образованието и развитието му, притежава самостоятелно жилище с много добри битови условия за Т.. Свидетелите М. и К. сочат, че през 2020 г. В. М. останала без работа и решила да замине да работи за няколко месеца в Англия, поради което преценила, че е правилно да даде детето на баща му, докато се завърне в България; докато майката е отглеждала детето, не е препятствала и ограничавала общуването между бащата и него; майката е грижовна и отдадена на детето си, тъй като му е отделяла цялото си време след работа и е полага необходимите грижи за него; тъй като е страдала от раздялата с дъщеря си, се е завърнала в страната, за да си я прибере при нея и да я отглежда, но бащата отказал да й я даде за постоянно.

Предвид установеното, въззивният съд приема, че е в интерес на детето, с оглед пълноценното му израстване, да не се прекъсват контактите и с двамата родители. Отчетени са равните материални възможности на родителите, както и това, че детето е еднакво привързано и към двамата. За водещ за предоставяне на родителските права е приет критерият кой от двамата родители е по-значим за израстването и възпитанието на детето с оглед възрастта, пола и емоционалните му нуждите. В случая от раждането на детето до петия му рожден ден то е живяло неотлъчно с майка си, включително и след раздялата на родителите. Така е изградило неразривна и близка връзка с нея, която е била прекъсната за 7-8 месеца поради заминаване на майката, а след лятото на 2021 г. поради отказа на бащата да върне детето на майката. Този отказ на бащата, при липса на родителски провинения от страна на майката, е счетен за незряло родителско отношение към детето. Родителската незрялост на бащата е ескалирала и същият е прекъснал всички контакти на детето с майката, включително и по телефона, след 14.09.2022 г.; детето е момиче и от тази гледна точка за него е от изключително значение да има модела на жената и майката в живота си. В случая В. М. няма вредни навици, пороци или лоша семейна и социална среда, които да застрашават живота, здравето и развитието на дъщеря й. Макар бащата да е създал нова семейна и социална среда за детето, обстоятелството, че това състояние продължава без съгласието на майката, не може да обоснове извод, че заради тази среда следва да се предоставят родителските права на него. Поради близката емоционална връзка на Т. с баща й, както и поради необходимото за възрастта на детето активно общуване с бащата, съдът му е определил разширен режим на лични отношения. Приема се, че размерът на дължимата от бащата издръжка е правилно определен.

Неоснователно се твърди от касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Не се установява пряко от мотивите му законът да е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

Касационното обжалване следва да се допусне по обусловилия изхода на спора въпрос задължителна ли е съвкупната и комплексна преценка на всички относими обстоятелства, имащи значение за решаване на въпроса за предоставяне на родителските права. Касационното обжалване се допуска, за да се провери налице ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 215 по гр. д. № 1325/2010 г. на ВКС, III г. о. При решаването на спора по същество като доводи за неправилност на обжалваното решение ще се разгледат и останалите поставени проблеми – за значението на пола на детето при решаване на въпроса за предоставянето на упражняването на родителските права, за необходимите доказателства за родителските качества на страните по спора и начина на установяването им, за значението на прояви на физически или психически тормоз над другия родител или над детето при преценката кому да се предоставят родителските права.

С оглед защитата интереса на детето при насрочване на делото в открито съдебно заседание родителите следва да се явят в него лично за изслушване.

За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 12, 50 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 535 от 5 октомври 2022 г., постановено по в. гр. д. № 699/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

УКАЗВА на М. И. К. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 12, 50 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

УКАЗВА на М. К. и В. М. да се явят лично за изслушване в открито съдебно заседание.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: