8

№ 164

гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Ц. Н. като разгледа гр. д. № 1476 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. И. К., чрез адв. Д. Б., против решение № 535 от 5 октомври 2022 г., постановено по в. гр. д. № 699/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 160 от 20 юни 2022 г., постановено по гр. д. № 1409/2021 г. по описа на Районен съд Петрич, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т. М. К. е предоставено на майката В. О. М. и се определя местоживеенето му при нея; определен е режим на лични контакти между детето и бащата М. К., както следва: всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, 4 седмици през лятото с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на такова в периодите от 1 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година, за коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване за периода от 23 до 27 декември, за новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 30 декември до 3 януари, за рождения ден на детето, в нечетна година – от 10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване; бащата е осъден да заплаща на детето си чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на влизане на решението в сила.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1545 от 8 юни 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса: задължителна ли е съвкупната и комплексна преценка на всички относими обстоятелства, имащи значение за решаване на въпроса за предоставяне на родителските права.

В съдебно заседание бащата М. К. сочи, че детето Т. от 13 септември 2023 г. е при майка си в [населено място], записана е в училище в същия град и оттогава посещава това училище; за времето, през което детето е пребивавало с баща си в [населено място], не е получавана издръжка. Майката В. М. сочи, че детето се интегрира в училището в [населено място], намерило е нови приятели, справя се добре.

За да отговори на поставения от касатора въпрос, настоящият състав взема предвид и напълно споделя приетото в решение № 215, постановено по гр. д. № 1325/2010 г., III г. о., ВКС, тълкуване, основано на постановките на ППВС № 1/1974 г. – за определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Сочи се, че съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Отречено е полът и възрастта на детето да са определящи за решението на съда на кого да предостави упражняването на родителските права, тъй като те са само част от всички съотносими при преценката обстоятелства. Затова единствено извършената въз основа на пола и възрастта преценка не може да бъде приета за точна и задълбочена.

Касационната жалба е основателна.

Въззивният съд сочи, че в интерес на детето, с оглед пълноценното му израстване, е да не се прекъсват контактите и с двамата родители. Отчетени са равните материални възможности на родителите, както и това, че детето е еднакво привързано и към двамата. Като водещ за предоставяне на родителските права е счетен критерият кой от двамата родители е по-значим за израстването и възпитанието на детето, с оглед възрастта, пола и емоционалните му нужди. До петата си година детето е живяло неотлъчно с майка си, включително и след раздялата на родителите, и така е изградило неразривна и близка връзка с нея, която е била прекъсната за 7-8 месеца поради заминаване на майката, а след лятото на 2021 г. поради отказа на бащата да върне детето на майката. Съдът е преценил, че този отказ на бащата, при липса на родителски провинения от страна на майката, сочи на незряло родителско отношение към детето, довело до прекъсване на всички контакти на детето с майката, включително и по телефона, след 14.09.2022 г. Съдебният състав съобразява още, че детето е момиче и от тази гледна точка за него е от изключително значение да имала модела на жената и майката в живота си. В случая майката В. М. няма вредни навици, пороци или лоша семейна и социална среда, който да застрашават живота, здравето и развитието на дъщеря й. Според съда, макар бащата да е създал нова семейна и социална среда за детето, обстоятелството, че това състояние продължава без съгласието на майката, не може да обоснове извод, че заради тази среда следва да се предоставят родителските права на него. Поради близката емоционална връзка на Т. с баща й, както и поради необходимо за възрастта на детето активно общуване с бащата, е определен разширен режим на лични отношения. Определеният размер на издръжката от първата инстанция е приет за правилно преценен.

Правилно въззивният съд приема, че в интерес на детето е да не се прекъсва контактът и с двамата родители, за да се осигури пълноценното му и хармонично израстване. Установено е, че и двамата родители се грижат пълноценно и напълно съобразно конкретните нужди на дете на съответната възраст; и двамата полагат усилия за осигуряване не само на материалния комфорт на детето, но и за посрещане на интелектуалните и емоционални предизвикателства. Предвид събраните данни за привързаността на детето към родителите, отношението на двамата родители към развитието на детето, равните материални възможности, осигурените добри жилищни условия за отглеждането му, принципно правилно е и приетото, че следва да се вземе предвид критерият кой от двамата родители е по-значим за израстването и възпитанието на детето, с оглед възрастта, пола и емоционалните му нужди. Неправилно, обаче, съдът е отдал по-голямо значение на времето съвкупно прекарано с майката от раждането на детето до постановяването на обжалваното съдебно решение. Не е спорно, че от раждането на детето до раздялата на родителите през 2017 г. и двамата са се грижили за него, и макар след раздялата на родителите до заминаването на майката в чужбина през 2020 г. детето да е отглеждано от майката в нейната семейна среда, то не е губило връзката с баща си и той се е установил като значим фактор при неговото израстване. Аргумент за казаното се извлича от постигнатото между родителите съгласие при заминаването на майката детето да бъде отглеждано от бащата. Според изявленията по делото на майката, тя сама е решила след заминаването й детето да бъде отглеждано от бащата, а не от нейните родители, което следва да се тълкува като оценка на майката не само за способността на бащата да осигури добър живот на детето в материално отношение, но и за способността му да се справи с възпитанието и развитието на детето като цяло. Правилността на тази оценка е видна от липсата на каквито и да е възражения срещу начина на живот, възпитателските методи и отделеното внимание и грижа от страна на бащата за времето на отсъствието на майката. В този период не се твърди бащата да е ограничавал детето при контактите му с майката, а контактите с бабата и дядото по майчина линия са осъществявани ежеседмично. За периода на отсъствие на майката бащата е организирал живота на детето наново и е бил неотлъчно с него за справянето с непозната за него среда извън чисто домашните условия в разширеното семейство на бащата. Поради липса на противни данни, следва да се приеме, че животът на детето за сочения седеммесечен период е придобил относителна стабилност, при преминал първоначален стрес на адаптацията. В този контекст напълно неоснователно отказът на бащата да върне детето на майката след завръщането й в страната, е ценен като незряло родителско отношение, доколкото и за възрастен човек цялостната промяна в обкръжението, условията, домашните и социалните правила и условности в рамките на седеммесечен период е основание за напрежение и затруднения. Още по-неоснователно е заключението на въззивния съд, че родителската незрялост на бащата е ескалирала, като той е прекъснал всички контакти на детето с майката, включително и по телефона, след 14.09.2022 г., и то при изрично посочване от самия съд, че заключението му се основава само на твърдението на майката пред съда (изявлението е направено в единственото заседание пред въззивния съд, на което бащата поради заболяване не е присъствал, съответно не е могъл да го оспори и да се съберат необходимите доказателства). Заключението за проявено по този начин егоистично отношение на бащата към детето, което е вредно за последното, не се подкрепя от данните по делото. След горните заключения съдът е подложил на преценка значението на пола и възрастта на детето. Макар детето да е на възраст, в която грижите на майката да са от съществена важност и то да има нужда от модел на поведение на жена и майка в живота си, това не отрича както еднаквата потребност от пълноценно общуване и личния пример и на двамата родител, така и необходимостта от бащината и мъжка роля при неговото изграждане като личност и при формиране моделите на поведение, и то в предстоящото му развитие в юношеството. Предвид невъзможността да се постигне съгласие между родителите за споделяне на родителските права и отговорности по отношение на детето Т., ключова при преценката на съда следва да бъде нуждата на детето от стабилност в семейната и социалната му среда. В случая заминаването на майката в чужбина е довело до преместването на детето при бащата и приспособяването му към нова среда – то е посещавало детска градина в П., ходело е на допълнителни уроци по английски и танци и е започнало да изгражда нови трайни контакти в този град, а в последствие е започнало и учебните си ангажименти. Завръщането на майката след седем месеца и желанието й отново да вземе детето при себе си създава нестабилност в средата на детето и динамика, която не е благоприятна за развитието му, което по никакъв начин не омаловажава взаимните им чувства на обич, близост, привързаност и специална грижа, нито пък потребността от присъствие в живота на детето и достатъчно по обем и начин време за пълноценно общуване. При изслушването на родителите пред касационния съд се изяснява, че детето е пребивавало при бащата до началото на настоящата учебна година и така вградеността му в досегашната среда несъмнено е затвърдена.

Всичко изложено мотивира касационния съд да приеме, че родителските права следва да се възложат на бащата, за когото не е установено да притежава навици или наклонности, с които да застрашава живота, здравето или развитието на детето, превърнало се в център на неговите интереси и ежедневие, при осигурени отлични условия за живот, спокойна семейна среда, помощ от прародителите по бащина линия и подходящ социален кръг. Същевременно, на майката следва да се предостави разширен режим на контакти с детето, за да осъществи своята изключително значима роля в развитието на Т., както следва: всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване; 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с бащата, а при липса на такова – в периодите от 1 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година; за коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 23 декември до 27 декември; за новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 30 декември до 3 януари; за пролетната ваканция – в четна година в първите четири дни, с преспиване, а в нечетна година – в последните четири дни, с преспиване; за рождения ден на детето (18 май), в нечетна година – ако денят е учебен непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден; за рождения ден на майката (8 април) всяка година – ако денят е учебен непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден; за рождените дни на бабата и дядото по майчина линия – всяка година на съответния ден от 17:00 ч. до 21:00 ч.; както и по всяко друго време по съгласие между родителите при съобразяване на училищните ангажименти на детето. При осъществяване на режима на лични отношения бащата отвежда детето по местоживеенето на майката и го взема оттам.

Предвид заявените пред съда доходи на страните по спора и нуждите на дете на възрастта на Т., и при неустановени изключителни нужди на детето, съдът приема сумата от 250 лева, платима от майката, считано от постановяването на настоящото решение до настъпването на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, за достатъчни за посрещане на нуждите за отглеждането на детето от бащата, който ще полага и ежедневните грижи за него. По този иск майката дължи държавна такса от 360 лева и 42,50 лева за производството пред касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 535 от 5 октомври 2022 г., постановено по в. гр. д. № 699/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на В. О. М. против М. И. К. за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Т. М. К., родено на 18.05.2015 г., на майката В. М., за определяне местоживеенето на детето Т. на адреса на майката в [населено място], за определяне на лични контакти на детето с бащата М. К., и за осъждане на бащата М. К. да заплаща на детето си Т. месечна издръжка в размер на 350 лева чрез нейната майка В. М..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Т. М. К., родено на 18.05.2015 г., на бащата М. И. К., с адрес в [населено място], [улица], и определя местоживеенето на детето при бащата на посочения адрес.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Т. М. К. и майката В. О. М., както следва:

· всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване;

· 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с бащата, а при липса на такова – в периодите от 1 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година;

· за коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 23 декември до 27 декември;

· за новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 30 декември до 3 януари;

· за пролетната ваканция – в четна година в първите четири дни, с преспиване, а в нечетна година – в последните четири дни, с преспиване;

· за рождения ден на детето (18 май), в нечетна година – ако денят е учебен непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден;

· за рождения ден на майката (8 април) всяка година – ако денят е учебен непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден;

· за рождените дни на бабата и дядото по майчина линия – всяка година на съответния ден от 17:00 ч. до 21:00 ч.;

· както и по всяко друго време по съгласие между родителите при съобразяване на училищните ангажименти на детето.

При осъществяване на режима на лични отношения бащата отвежда детето по местоживеенето на майката в [населено място], [улица], и го взема оттам.

ОСЪЖДА В. О. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплаща на детето си Т. М. К., ЕГН [ЕГН], чрез нейния баща и законен представител М. И. К., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от постановяването на настоящото решение до настъпването на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА В. О. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати по сметката на ВКС държавна такса от 402,50 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: