Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение № 70 от 16.05.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 142 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 260023 от 06.10.2020 г., поправено с решение № 260001 от 03.02.2021 г., по гр. д. № 192 по описа за 2019 г. на Разградския окръжен съд, като вместо него съдът е отхвърлил предявените от КПКОНПИ против А. О. М. и А. И. А. искове с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Представлява ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?

2. Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „доходи, приходи и източници на финансиране“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли същото да се тълкува разширително?

3. Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?

Ответниците по касационната жалба А. О. М. и А. И. А. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.

Настоящото производство е било спряно с определение № 50406 от 15.12.2022 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 по описа за 2021 г. на ОСГК на ВКС. На 18.5.2023 г. е прието ТР №4 по тълкувателното дело, поради което производството следва да бъде възобновено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

По повод уведомление на Окръжна прокуратура - Разград с вх. № УВКПКОНПИ-485/24.04.2018 г. за привличане на А. О. М. като обвиняема по ДП № 296 ЗМ-109/2016 г. по описа на РУ на МВР - Лозница, по пр. пр. № 109/2017 г. за извършени престъпления по чл. 255, ал. 4, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 212б, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ отм., съответно на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ, Комисията е образувала проверка, обхващаща периода 04.05.2008 г. - 04.05.2018 г. В хода на проверката е установено придобиването на имущество от поверяваното лице и от нейния съпруг А. И. А., надвишаващо реализирания от тях доход, като несъответствието е в размер на 243 632, 44 лв. и е значително по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Ето защо комисията е поискала от съда да отнеме от ответниците в полза на държавата незаконно придобито имущество на стойност 145 250, 93 лв.

Ответниците са оспорили, че е налице значително несъответствие между доходите им и придобитото от тях имущество.

Разградският окръжен съд е приел, че несъответствието между законните доходи и придобитото имущество от ответниците възлиза на 227 417, 84 лв., поради което е постановил отнемане на имущество на стойност 136 050, 29 лв.

Варненският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове. Констатирал е, че претендираните за отнемане като част от имуществото парични средства-направени лични вноски по банкови сметки, непреобразувани в друго имущество, получени суми по банкови сметки, както и получени от трети лица и непреобразувани в друго имущество преводи чрез системи за бързо разплащане не са налични в патримониума на въззивниците към края на проверявания период и към датата на предявяване на искането. Според въззивния съд основният принцип на закона е, че предмет на отнемане може да бъде само незаконно придобито имущество, налично в патримониума на проверяваното лице, както и незаконно придобитото имущество, с което проверяваното лице се е разпоредило по непротивопоставим на държавата начин. Само в случаите на чл. 142, ал. 1 от ЗПКОНПИ/когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141/ и на чл. 151 от ЗПКОНПИ/когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на държавата/ се отнема неговата парична равностойност. Преминалите през патримониума, в това число и по банкови сметки на проверяваното лице и свързаните лица парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не съставляват имущество и не подлежат на отнемане. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който може да бъде отнеман само на основание чл. 53 от НК. Внесените по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните лица суми са част от имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото. Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото, ако са потребени, тоест-неналични в края на проверявания период и също не могат да бъдат предмет на отнемане. По отношение на неналичните парични средства не може да намери приложение разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ, тоест да се иска тяхната равностойност, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи-когато са налични. Въз основа на тези принципни постановки Варненският апелативен съд е приел, че общата стойност на притежаваното в края на проверявания период от проверяваното лице и свързаните с него лица имущество е 38 588, 96 лева. В стойността на имуществото не са включени направените през проверявания период от ответниците вноски по банкови сметки в размер на 89 586, 86 лв. и непреобразуваната част от получените чрез системите за бързо разплащане суми/15 174, 47 лв./, тъй като всичките са неналични в края на проверявания период. Направените обичайни и извънредни разходи са в общ размер на 204 076, 29 лв., приходите са 176 208, 75 лв., нетният доход, изчислен по правилото на параграф 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ е отрицателна величина от -27 867, 54 лв. и дори при прибавяне на наличното имущество от 38 588, 96 лв. сумата е под 150 000 лева, поради което не е налице изискуемото несъответствие по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във връзка с § 1, т. 3 от същия закон. В приходите на ответниците е включена недекларираната сума от 63500, 01 лв., получена от трети лица чрез системи за бързи разплащания, тъй като комисията не е навела твърдения тази сума да е придобита от забранена от закона дейност.

При тези мотиви на обжалваното решение разрешението на първия въпрос на касатора е от значение за изхода на спора дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, обуславящо отнемането по този закон. Даденият от въззивния съд отговор на този въпрос съответства на т. 1 на ТР №4 от 18.5.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. В тази точка е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Повод за формулиране на втория въпрос на касатора е, че в приходите на ответниците е включена недекларираната сума от 63 500, 01 лв., получена от трети лица чрез системи за бързи разплащания. Касаторът смята, че в разпоредбата на параграф § 1, т. 2 от ДР ЗПКОНПИ видовете законни приходи са изчерпателно изброени и всички извън тях са незаконни. Това тълкуване на разпоредбата противоречи на практиката на ВКС, цитирана от въззивния съд/ решения № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г., № 191 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/ 2019 г., № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д.№ 1998 по описа за 2018 г. на IV ГО на ВКС/, според която изброяването на видовете законни приходи не е изчерпателно. Дори да се приеме, че сумата няма законен произход и да се прибави към несъответствието, отново не би се достигнало до размера от 150 000 лв./66456, 50 плюс 63 500, 01=129 956, 50 лв./ и изходът на спора не би могъл да се промени.

Въззивният съд е дал отговор на третия въпрос на касатора в смисъл, че по отношение на неналичните парични средства не може да намери приложение разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ, тоест да се иска тяхната равностойност, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи-когато са налични. Този отговор съответства на текста на нормата, която предвижда, че се отнема паричната равностойност на имущество, което липсва или е отчуждено. Следователно липсващото или отчуждено имущество трябва да е различно от пари в брой.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 3005 по описа за 2022 г. на ІІІ ГО на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 16.05.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 142 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30 лв. /тридесет лева/ държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: