5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1549

София, 08.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4644 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. Г. Г. – лице с юридическа правоспособност, с адрес в [населено място], против въззивно решение № 364 от 2 септември 2022 г., постановено по в. гр. д. № 241/2022 г. по описа на Окръжен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 1476 от 29 декември 2021 г., постановено по гр. д. № 2189/2021 г. по описа на Районен съд В. Т. по което частният съдебен изпълнител М. Г. е осъдена на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, да заплати на „Еврокапитал-България“ ЕАД (в несъстоятелност) сумата от 9507 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно удържани разноски от частния съдебен изпълнител по изп. д. № 150/2016 г. по неговия опис, вкл. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото.

В касационната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че частният съдебен изпълнител не е изготвяла и насрочвала предявяване на разпределение на сумата 13147 лева по реда на чл. 460-463 ГПК между страните по изпълнителното дело. Молбата на синдика била уважена, чрез превеждане на исканата от него сума по посочената особена сметка, след справедливо и честно изплащане на привилегированите разноски по чл. 136, т. 1 ЗЗД на взискателя, тъй като последният няма гарантирана процесуална възможност от закона да получи тези разноски от синдика в универсалното принудително изпълнение; изплатено е ДДС от проданта в законоустановения срок (отбелязано на гърба на изпълнителния лист) и на основание чл. 78 ЗЧСИ, вр. чл. 79 ГПК, вр. чл. 83 ЗЧСИ, вр. ТР № 4/2017 г. – пропорционалната такса по т. 26 ТТЗЧСИ, като дължимият ДДС върху нея е внесен в полза на фиска. Съставени били и приложени всички необходими и изискуеми документи съгласно ЗЧСИ, ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС. Извършената публична продан многократно била обжалвана от страните по изпълнителното дело, а действията на частния съдебен изпълнител били потвърждавани с влезли в сила съдебни решения. Забавянето на действията на частния съдебен изпълнител се дължало на независещи от него причини – забавено произнасяне на окръжния съд по една от жалбите от близо една година, което довело до възпрепятстване на частния съдебен изпълнител да изготви своевременно разпределение на постъпилата от проданта сума, а впоследствие изпълнителното дело било спряно. Жалбоподателката твърди, че не е нарушила установения в чл. 136 ЗЗД, вр. чл. 722 ТЗ ред за удовлетворяване на вземанията, ползващи се с привилегия. По отношение на разноските сочи, че отговорността за тях следва да бъде понесена от ипотекарния длъжник, който с процесуалното си поведение в изпълнителното производство е дал повод за осъществяване на индивидуалното принудително изпълнение. Сочи се още, че в случая синдикът не е органът, осъществил осребряването на имуществото, нито е реализирал някакви действия във връзка с тази продажба. Всички съобщения, книжа и уведомявания до ипотекарния кредитор били изпращани единствено от частния съдебен изпълнител. Синдикът не е осъществил продажба, не е описвал и оценявал процесния имот, не е разгласявал публичната продан, не е съставял постановление за възлагане, нито е администрирал жалби във връзка с продажбата. Според касатора въззивното решение установявало привилегировано положение на синдика и взискателя пред това на частния и държавния съдебен изпълнител и водело като последица до обогатяване на синдика за сметка на частния съдебен изпълнител. За необоснован се сочи изводът на съда, че частният съдебен изпълнител няма правно основание да начислява такси по ТТРЗЧСИ в своя полза от сумата, получена в резултат на публична продан на недвижимо имущество на ищеца, поради липсата на изричен текст в закона, регламентиращ на кого се възлага тежестта от заплащането на разноските по изпълнението. В разрез със закона било трудът на частния съдебен изпълнител да бъде безвъзмезден. Възнаграждението по т. 26 ТТРЗЧСИ се дължало, защото чл. 1, ал. 3 КТ давал справедлива закрила на труда на частния съдебен изпълнител, който имал равни трудови права на възнаграждение със синдика за осъществен еднакъв и равностоен труд. Видно от изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител изпълнил задълженията си професионално, етично, добросъвестно и точно (нямало отменени действия и продани по конкретното дело, осъществил е правилно и законосъобразно ръководство на целия изпълнителен процес, администрирал е своевременно многобройните жалби, депозирани по делото), и имал право на заслужено възнаграждение за извършената работа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът „Еврокапитал-България“ ЕАД, чрез синдика адв. Н. Г., в отговор на касационната жалба представя становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество счита обжалваното решение за правилно.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от „Еврокапитал-България“ ЕАД (в несъстоятелност) иск по чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД. Ищецът твърди, че със съдебно решение от 25.03.2019 г. спрямо него било открито производство по несъстоятелност, поради което е следвало образуваното изпълнително производство да бъде спряно, а сумите, събрани по същото – да бъдат прехвърлени в масата на несъстоятелността. Частният съдебен изпълнител отказала да прехвърли сумата, събрана от извършената публична продан на недвижимото имущество на ищеца. Дружеството било обявено в несъстоятелност със съдебно решение от 30.10.2020 г. С постановление от 01.02.2021 г., частният съдебен изпълнител разпределила сумата от 13147 лева, включваща вземане за разноски на взискателя по изпълнителното производство, както и вземания за такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Според ищеца частният съдебен изпълнител не е имал правно основание да осъществи разпределение на процесните суми в рамките на изпълнителното производство. Ответницата частен съдебен изпълнител М. Г. твърди, че след проведената публична продан е изплатила сумата от 3640 лева – разноски в полза на взискателя по изпълнителното производство, както и сумата от 9507 лева – такси по ТТРЗЧСИ, в своя полза. Същото е сторила след постановеното решение за обявяване на ищеца в несъстоятелност, след което започнало осребряване на имуществото му. Сумата от извършената публична продан на недвижими имоти, собственост на ищеца и предоставено в обезпечение на длъжника в изпълнителното производство, в т. ч. сумата от 13147 лева, включваща вземане за разноски на взискателя по изпълнителното производство, както и вземания за такси и разноски по ТТРЗЧСИ, частният съдебен изпълнител имала правно основание да задържи до започване на осребряването на имуществото на ищеца, съобразно постановеното по влязло в сила съдебно решение.

От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е предоставил свое недвижимо имущество за обезпечение на длъжника по образуваното при частен съдебен изпълнител Г. изпълнително производство. Същото недвижимо имущество било изнесено на публична продан, като от проданта била събрана сума, в която се включва и сумата в размер на 9507 лева - такси по ТТРЗЧСИ, предмет на въззивното производство. За спорно е прието обстоятелството дали частният съдебен изпълнител е имала правно основание да начислява такси по ТТРЗЧСИ в своя полза от сумата, получена в резултат на публична продан на недвижимото имущество на ищеца. Въззивният съд е приел, че липсва такова правно основание, тъй като съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението всякога са за сметка на длъжника по изпълнителното производство, освен при изключенията, предвидени в чл. 79, ал. 1, т. 1-3 вкл. ГПК, каквито в случая обаче не са налице. Според съда, ищецът не притежава материалноправното, а оттам и процесуалноправното положение на длъжник по изпълнителното производство. Той е трето лице за изпълнението, което е предоставило свое вещно право в обезпечение на вече съществуващ, чужд дълг (на длъжника по изпълнението), и отговаря пред кредитора и взискател по изпълнителното производство единствено до рамките на предоставеното в обезпечение на чуждия дълг, а не и с цялото свое имущество, както отговаря длъжникът по изпълнението. Възникването на допълнителни тежести, каквито са разноските по изпълнението и по-конкретно начислени такси в полза на частния съдебен изпълнител, е по причина единствено на поведението на длъжника – образуване на изпълнително производство поради липса на доброволно изпълнение и осъществяване на отделни изпълнителни действия, като не следва последиците от неизпълнението на неговите правни задължения да бъдат възлагани върху третото лице, предоставило своя вещ в обезпечение на кредитора. Противното би довело до това ищецът да бъде натоварен с допълнителна имуществена тежест, а длъжникът по изпълнителното производство да черпи права от собственото си противоправно поведение. Съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на частния съдебен изпълнител – противоправно поведение, изразяващо се в начисляване без наличието на правно основание на такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 9507 лева в тежест на ищеца, настъпили реални вреди за същия в посочения размер (ответницата е признала неизгодния за нея факт, че е удържала процесната сума в своя полза) и причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на частния съдебен изпълнител и причинената имуществена вреда на ищеца.

Касационното обжалване следва да се допусне по въпроса има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство лицето, ипотекирало свой имот за обезпечаване на чужд дълг, респ. има ли право частния съдебен изпълнител да събере от това лице такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от получената в резултат на публичната продан цена на ипотекирания имот. Касационното обжалване се допуска, за да се провери налице ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 4/2017 г., ВКС, ОСГТК, и решение № 640 по гр. д. 920/2009 г., ВКС, ІV г. о.

За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 190, 15 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 364 от 2 септември 2022 г., постановено по в. гр. д. № 241/2022 г. по описа на Окръжен съд В. Т.

УКАЗВА на М. Г. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 190, 15 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: