Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Г., против решение № 4 от 12.02.2009 г. по адм. дело № 124 по описа за 2008 г. на Административен съд – Габрово, с което е отменено издаденото от касатора решение № 40 от 22.05.2008 г. и потвърденото с него разпореждане № 4703021484 от 27.03.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, а преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса съобразно дадените от съда задължителни указания.

Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.

О. Р. И. Б. от гр. Т., обл. Габрово, е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Габрово е решение № 40 от 22.05.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Г. и потвърденото с него разпореждане № 4703021484 от 27.03.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Р. И. Б. от гр. Т., обл. Габрово, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване за придобит осигурителен стаж с продължителност 15 години при условията на втора категория труд.

Решението на Административен съд – Габрово, с което оспорените актове са отменени и преписката е изпратена на компетентния орган с указания за издаване на ново разпореждане, е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране отм. . Първоинстанционният административен съд незаконосъобразно е приел за доказано, че лицето е работило като „електроженист” и „електрозаварчик” в „Предприятие за промишлени и странични дейности” към АПК „П. Б.”, гр. Т., съответно през периодите 13.05.1982 г. – 13.10.1982 г. и 01.01.1985 г. – 13.08.1993 г. Необоснован е изводът, че условията на трудовата среда в цеховете на предприятието са били идентични по вредност и тежест с тези в обособените производствени звена. Този извод неправилно е обоснован със свидетелските показания на Ц. Н. – касиер в АПК – Трявна и Д. В. – електроженист в цеха в с. Б. преди 1982 г.

Видно от записа в трудовата книжка (приложена в преписката в оригинал), през периода 13.05.1982 г. – 13.10.1982 г. касационният ответник е работил в клоновото стопанство на АПК – Трявна в с. Б., като първоначално отразената длъжност е изтрита и коригирана на „електроженист”. През цитирания период Предприятието за промишлени и странични дейности (ППСД) все още не е било образувано. Според заключението на вещото лице М. С. то е било създадено по-късно за производство на тръбно скеле и кофражни платна съгласно решение на Управителния съвет на АПК „П. Б.”, гр. Т., взето с протокол № 1 / 01.03.1983 г. Липсват данни за отчитането на дейността на предприятието – като промишлена или селскостопанска. В запазените ведомости не е отразена заеманата от лицето длъжност, но според заключението на съдебната експертиза до м. септември 1992 г. то е работило в Метален цех, с. Б., а след това се е водило към цехове „Метални платна” и „Тръбно скеле”. Съгласно представеното предизвестие за прекратяване на трудов договор към 01.10.1992 г. Р. И. Б. е изпълнявал длъжност „Н-с склад цех Метален” с. Б.”. Същата длъжност е отразена и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № 106 / 01.07.1993 г. Различни са вписванията в трудовата книжка, съгласно които към 01.05.1992 г. лицето е работило като ел. заварчик в ППСД към АПК - Трявна, а към 01.07.1993 г. – като пазач. В трудовата книжка също така в нарушение на чл. 349, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда не е отразено организационното звено (отдел, цех, служба), в което работи работникът, както също и датите на извършваните преназначавания. Всички изброени вписвания относно изпълняваната длъжност и мястото на работа са извършени в графите „Ползуван неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда”, „Получени обезщетения по чл. 32 и 91 от Кодекса на труда” и „Регистрация при временна незаетост за получаване на помощ по чл. 161 от Кодекса на труда”. Нередовно оформената трудова книжка не може да служи като годно доказателство за установяване на изпълняваната от работника длъжност и на категорията на труда му. Не може да служи като доказателство за изпълняваната длъжност, за характера на трудовите функции и на условията на труд и представеният опис на наличните основни средства в Метален цех Белица към 25.12.1989 г., съгласно който в цеха има 7 бр. електрожени. При това положение положеният от касационния отчетник труд не може да бъде зачетен от втора категория на основание чл. 20 от ПКТП отм. , който обхваща труда на електро - и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години, са издадени при спазване на материално - правните предпоставки и като ги е отменил, Административен съд – Габрово е постановил неправилно решение.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 4 от 12.02.2009 г. по адм. дело № 124 по описа за 2008 г. на Административен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Р. И. Б. от гр. Т., обл. Габрово, против решение № 40 от 22.05.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Г. и потвърденото с него разпореждане № 4703021484 от 27.03.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. ОСЪЖДА

Р. И. Б. от гр. Т., обл. Габрово, да заплати Районно управление "Социално осигуряване", гр. Г., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П.

Р.П.