Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от община Я. срещу решение № 31 от 18.02.2011 г., постановено по адм. дело № 373/2010 г. на Административния съд – гр. Я. в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответната страна – П. В. В. – не се явява. По делото е представен писмен отговор, в който се твърди за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от П. В. В. против община Я. с доводи, че на 29.12.2009 г. е нападната от безстопанствено куче в гр. Я., което се нахвърлило върху нея и я ухапало за задната част на дясното бедро. Последвало и второ ухапване в същата част на тялото, като от болките и проявените допълнителни усложнения, възстановяването е продължило около три месеца. Тъй като общината не е изпълнила задължението си по чл. 41, чл. 47, ал. 3 и чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) да осигури приюти, за да стопанисва и контролира безстопанствените животни, а длъжностните лица не са спазили задълженията си по чл. 20 от Наредбата за регистриране, разплод и стопанисване на кучетата на територията на община Я. (наредбата), ищцата е поискала присъждане на обезщетение в размер...