Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Б. срещу решение № 409 от 21.02.2013 г. по адм. дело № 2012/2012 г. на Административен съд - гр. Б..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. І. От данните по делото е видно, че:
1. К. К. Н. от гр. Б. е задължително осигурено лице по
чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
като работещ по трудово правоотношение с работодателя "Металпласт БГ" ООД, гр. Б. и по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО
като изпълнителен директор на търговското дружество "П. Т. груп" АД, гр. Б..
2. На 30.03.2012 г. работодателят "Металпласт БГ" ООД е представил в РУСО - гр. Б. болничен лист № 0253405 от 20.02.2012 г., с който лекарска консултативна комисия при Диагностично консултативен център 1, гр. Б., е констатирала временна неработоспособност на работника ( или служителя
) К. К. Н. поради общо заболяване и му е разрешила отпуск поради временна неработоспособност за времето от 19.02.2012 г. до 04.03.2012 г.
На 31.05.2012 г. работодателят "Металпласт БГ" ООД е представил в РУСО - гр. Б. болничен лист № 0244043 за временна неработоспособност на К. К. Н. за времето от 09.04.2012 г. до 29.04.2012 г. Няма данни дали този осигурител – "Металпласт БГ" ООД – е представил болничен лист или болнични листове за временна неработоспособност на К. К. Н. за времето между посочените по-горе два болнични листове, т. е. за времето от 04.03.2012 г. (
края на временната неработоспособност по б. л. № 0253405 ) до 09.04.2012 г. (
началото на временната неработоспособност по б. л. № 0244043 ).
3. За времето, обхванато от болничните листове, представени от "Металпласт БГ" ООД, другият осигурител - търговското дружество "П. Т. груп" АД – е подал информация по чл. 5, ал. 4 КСО, че осигуреното лице К. К. Н. е "в дни без осигурителни вноски" (чл. 9, ал. 2 КСО) и едновременно с това - че за същите "дни без осигурителни вноски" К. К. Н. има осигурителен доход 790 лв. Несъмнено тези данни не са коректни – или К. К. Н. наистина е бил във временна неработоспособност, поради което не е полагал труд като управител на дружеството, или формално тези дни са били отчетени като отработени от него, за да бъде обосновано правото му на уговореното с договора за управление месечно възнаграждение. Ако реално е било осъществено първото предположение, е било необходимо органът на медицинската експертиза, издал болничните листове за работодателя "Металпласт БГ" ООД, да издаде идентични болнични листове, които да бъдат представени пред осигурителя "П. Т. груп" АД – чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Ако реално е било осъществено второто предположение, доказателство за него са разплащателните ведомости или други счетоводни документи за изплатеното на К. К. Н. възнаграждение по договора за управление. 4. Контролен орган при РУСО ( финансов ревизор
) е извършил проверка, резултатите от която били отразени в констативен протокол от 21.05.2012 г. В настоящето производство ксероксно фотокопие на този протокол се намира на л. 22 от адм. д. № 2012/2012 г. на Бургаския административен съд.
В този протокол финонсовият ревизор е вписал, че:
а) "от извършената проверка в "П. Т. груп" АД и съгласно издаденото удостоверение изх. № 10/18.04.2012 г. г-н Николов е работил през този период и правилно е бил осигуряван върху съответния осигурителен доход";
б) "за отстраняване на установените грешки бяха дадени задължителни предписания изх. № 445 от 18.04.2012 г. със срок до 21.04.2012 г. да се извърши съответната корекция в данните в РОЛ."
5. Въз основа на данните в констативния протокол длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО при РУСО – гр. Б. е отказало да отпусне както търсеното от К. К. Н. чрез неговия работодател и осигурител "Металпласт БГ" ООД парично обезщетение за временна неработоспособност по осигурителното правоотношение по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, така и обезщетение за временна неработоспособност по второто осигурително правоотношение – това по чл. 4, ал. 1, 1 т. 7 КСО с осигурителя "П. Т. груп" АД.
Повече подробности за развитието на последвалия правен спор за законосъобразността на отказите по първото осигурително правоотношение могат да се видят в решение № 4375 от 28.03.2013 г. по адм. д. № 15426/2012 г. и решение № 5296 от 16.04.2013 г. по адм. д. № 15425/2012 г., двете на Върховния административен съд, шесто отделение.
6. Осигурителят "П. Т. груп" АД е изпълнил дадените му задължителни предписания изх. № 445 от 18.04.2012 г. в срок до 21.04.2012 г. да извърши съответната корекция в данните за осигуреното лице К. К. Н. и на 19.04.2012 г. е подал коригиращи данни за целия период (
м. февруари, м. март и м. април 2012 г
.
) "отработени дни с осигурителни вноски и осигурителен доход".
В изпълнение на правилото по чл. 8, ал. 1 НМЕ органът на медицинската експертиза, издал болничните листове за представяне на работодателя и осигурител "Металпласт БГ" ООД, е издал следните болнични листове за представяне пред осигурителя "П. Т. груп" АД (
болничните листове се подреждат не по поредността на датите, на които са били издадени, а според поредността на периодите на удостоверената с тях временна неработоспособност
):
а) б. л. № А 2012 - 0066836 от 05.07.2012 г. за временна неработоспособност на К. К. Н. от 06.02.2012 г. до 18.02.2012 г.;
б) б. л. № Б 2011 - 0253453 от 20.02.2012 г. за времето от 19.02.2012 г. до 04.03.2012 г.;
в) б. л. № Б 2011 - 0244087 от 06.03.2012 г. за времето от 05.03.2012 г. до 19.03.2012 г.;
г) б. л. № Б 2011 - 0247093 (
датата на издаване не е посочена нито в решението на директора на РУСО, нито в това на БсАС
) за времето от 20.03.2012 г. до 09.04.2012 г. и
д) б. л. № Б 2011 - 0244094 от 10.04.2012 г. за времето от 09.04.2012 г. до 28.04.2012 г.
7. Съобразявайки тези болнични листове, осигурителят "П. Т. груп" АД на 10.07.2012 г. е подал нова коригираща декларация, в която е показал всичките дни на временна неработоспособност като "дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж", а на 11.07.2012 г. е представил болничните листове в РУСО - гр. Б. за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност.
Както се каза и по-горе в т. 5, длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО е отказало да отпусне исканото обезщетение за всичките болнични листове. Повече данни за развилите спорове за законосъобразността на тези откази и на потвърждаващите ги решения на директора на РУСО могат да се видят в решение № 408 от 21.02.2013 г. по адм. дело № 2011/2012 г. на Бургаския административен съд (
БсАС
) и потвърждаващото го решение № 8024 от 10.06.2013 г. по адм. дело № 4327/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение (
ВАС-VІ отд.
), в решение № 410 от 21.02.2013 г. по адм. дело № 2013/2012 г. на БсАС (
образуваното по касационната жалба на директора на РУСО срещу това решение адм. д. № 4322 от 2013 г. на ВАС-VІ отд. все още не е приключило със съдебен акт
), решение № 636 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 2014/2012 г. на БсАС (
образуваното по касационната жалба на директора на РУСО срещу това решение адм. д. № 5227 от 2013 г. на ВАС-VІ отд. все още не е приключило със съдебен акт
) и решение №
578 от 13.03.2013 г. по адм. дело № 2015/2012 г. на БсАС и потвърждаващото го решение № 8027 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 5224/2013 г. на ВАС-VІ отд.
ІІ.
Съдебното производство по настоящето адм. дело № 4325/2013 г. е образувано, както се каза и по-горе, по касационна жалба на директора на РУСО - гр. Б. срещу решение № 409 от 21.02.2013 г. по адм. дело № 2012/2012 г. на Административен съд - гр. Б., с което е отменено негово решение № КПК-106 от 04.09.2012 г., с което е отхвърлил жалбата на К. К. Н. срещу отказа на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО, изразен с разпореждане № О-02-000-00-00525622 от 19.07.2012 г., да отпусне исканото обезщетение за временна неработоспособност, удостоверена с б. л. № № Б 2011 - 0253453 от 20.02.2012 г. за времето от 19.02.2012 г. до 04.03.2012 г.
1. За да отмени решението на директора на РУСО, Бургаският административен съд е приел за установено от фактическа страна, че:
а) отказът на длъжностното лице е направен в нарушение на чл. 40, ал. 6 КСО, според която "отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1
и данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване", а според тези данни (
заявени с коригиращата декларация от 10.07.2012 г. и справката, с която болничният лист е представен от осигурителя
) К. К. Н. е бил в отпуск по болест през процесния период;
б) за целия период, установен с изброените по-горе болнични листове (
т. І.6.
), К. К. Н. "си е бил у дома и не е ходел на работа, като в началото е бил неподвижен, в безпомощно състояние, не е могъл да се движи и да посещава личния си лекар" (
за това фактическо обстоятелство БсАС е дал вяра на показанията на свидетелката М. Д. Н., съпруга на К. К. Н.
);
в) разплащателните ведомости, подписани от К. К. Н. за получено от него възнаграждение по договора за управление за процесния период, били изготвени от счетоводителката Я. К. И. (
разпитана като свидетел, на чиито показания БсАС също е дал вяра
) в изпълнение на задължителните предписания на РУСО Бургас осигурителят "П. Т. груп" АД да подаде коригираща декларация, в която да покаже всичките дни, обхванати от болничните листове, представени за изплащане от работодателя и осигурител на К. Н. по трудов договор (
"Металпласт БГ" ООД
), като отработени с начислено възнаграждение (
осигурителен доход
) и осигурителни вноски.
2. Въз основа на така приетото от фактическа страна, Бургаският административен съд е направил извод, че:
а) отказът е постановен въз основа на факти, констатирани към 21.05.2012 г. и то по повод възложена проверка на представените от работодателя и осигурител на К. Н. по трудов договор
"Металпласт БГ" ООД
болнични листове, а не при проверка на процесния болничен лист;
б) в частност изводът за "упражняване на дейност" за процесния период, е направен единствено въз основа на платежните ведомости към 21.05.2012 г., но възникналите впоследствие релевантни факти го опровергават - на 10.07.2012 г. осигурителят е подал коригираща декларация, според данните в която "за периода месец февруари и март 2012 г. три са отработените дни и 18 болнични за февруари и 22 дни в болнични за м. март", а според тези данни "не може да се направи извод, че за тези месеци е получено трудово или приравнено на него възнаграждение, платено от "П. Т. груп" АД;
в) "след като неработоспособността е доказана и допуснатите грешки в документацията са били отстранени, неправилно административният орган приема, че лицето е нарушило предписания от здравните органи режим (...) и в тази връзка следва да се отбележи, че самото погрешно внасяне на осигурителни вноски не доказва нарушение на режима."
3. Доводите в касационната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
а) "на първо място БсАС е допуснал свидетелски показания за опровергаване на на удостовереното с представените по делото платежни ведомости изплатено на Николов възнаграждение за месеците февруари и март 2012 г. от "П. Т. груп" АД, за което същият е положил личния си подпис - това обстоятелство не се оспорва от самото лице; допуснато е нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, съгласно която свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за опровергаване съдържанието на официален документ - в процесния случай представените платежни ведомости безспорно представляват официален документ";
б) "дори да се приеме, че Николов не е изпълнявал управленските си задължения присъствено, то очевидно по някакъв начин те са изпълнявани, тъй като обратното би означавало, че е получил възнаграждение за процесния период от време без правно основание (...) следователно правилно са подадени и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и законосъобразно са внесени дължимите осигурителни вноски";
в) "следва да бъде отбелязано, също така, че дори и да се приеме, че на жалбоподателя не е било изплатено възнаграждение по договора за управление и контрол, то видно от платежната ведомост възнаграждението е било начислено, което е основание за осигуряване - по аргумент на чл. 6, ал. 3 от КСО";
г) "в подкрепа на горното следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО (...) какъвто е и настоящия случай";
д) "след като на Николов е изплатено пълното възнаграждение от "Пиргос трейд груп" АД за процесния период на неработоспособността, следователно същия по някакъв начин е изпълнявал задълженията си спрямо осигурителя, поради което от своя страна е нарушил предписания му режим на лечение", т. е. в процесния случай е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО.
ІІІ.
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна поради следните съображения:
1. Според чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, приложим и в съдопроизводството по административни дела на основание чл. 144 АПК,
свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за
опровергаване съдържанието на официален документ, но с възражението, че не е получил възнаграждение за процесния период, К. К. Н. всъщност е оспорил истинността на тези ведомости, а според чл. 194, ал. 1 ГПК съдът извършва проверка на оспорения документ вкл. и чрез разпит на свидетели. Обстоятелството, че Бургаският административен съд не е постановил определение по чл. 193, ал. 2 ГПК, сочи на нарушение на това съдопроизводствено правило, но то няма за последица лишаване на страните от възможността да участват активно в проверката на документа, поради което не е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
2. Свидетелката Я. К. И., която е изготвила всички обсъждани в случая документи (
разплащателни ведомсти, декларации, в т. ч. и коригиращи по чл. 5, ал. 4 КСО и т. н.
), заявява: "Мисля, че м. април 2012 г., получих предписание от НОИ да коригирам декларация образец 1 поради неточно подадени дни в осигуряване на г-н Николов (...). Направих корекцията, след това ми поискаха разплащателните ведомости. Обадих се на г-н Николов, че трябва да разпише разплащателната ведомост; това беше или края на м. април или м. май, когато се наложи да прегледам тези разплащателни ведомсти с корекциите; отидох до тях, разписа ведомостите и тогава ми каза: "Аз не съм получавал пари, но щом трябва, ще се разпиша" (...)".
3. В констативния протокол от 21.05.2012 г. липсват фактически констатации, а само правни изводи на финансовия ревизор, поради което и поради липса на датиране върху ведомостите не може да се отговори дали те са били изготвени от счетоводителката и подписани от К. Н. преди задължителните предписания или са били изготвени и подписани в изпълнение на тези задължителни предписания (
изх. № 455 от 18.04.2012 г.
). По делото не са представени посочените в констативния протокол задължителни предписания изх. № 455 от 18.04.2012 г. и удостоверение изх. № 10 от 18.04.2012 г., поради което действителното им съдържание е неизвестно. Затова правилно Бургаският административен съд е приел, че то е такова, каквото го описва свидетелката Я. К. И..
4. Законосъобразно касационният жалбоподател е приел, че упражняването на трудова дейност,
която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи, е обстоятелство, което изключва правото на обезщетение за временна неработоспособност през тези периоди - чл. 46, ал. 3 КСО. Законосъобразно е и изразеното от него становище, че тази трудова дейност може да бъде осъществена и при изпълнение на задължения по граждански договор. Но касационният жалбоподател не е събрал доказателства, че К. Н. реално е полагал труд през процесния период, а и приетото от него, че дори К. Н. реално да не е упражнявал трудова дейност, начисленото му възнаграждение за процесния период е основание за осигуряване и поради това изключва правото на обезщетение за временна неработоспособност, е опровергано от показанията на свидетелката Я. К. И., според които разплащателните ведомости за процесния период тя е изготвила в изпълнение на дадените от РУСО задължителни предписания и че при подписването на ведомостите К. Н. е казал "Аз не съм получавал пари, но щом трябва, ще се разпиша".
5 Както се посочи и по-горе (т. І.3.) осигурителят "П. Т. груп" АД е подал информация по чл. 5, ал. 4 КСО, че осигуреното лице К. К. Н. е "в дни без осигурителни вноски" (чл. 9, ал. 2 КСО) и едновременно с това - че за същите "дни без осигурителни вноски" К. К. Н. има осигурителен доход 790 лв. Несъмнено тези данни не са коректни – или К. К. Н. наистина е бил във временна неработоспособност, поради което не е полагал труд като управител на дружеството, или формално тези дни са били отчетени като отработени от него, за да бъде обосновано правото му на уговореното с договора за управление месечно възнаграждение. Ако реално е било осъществено първото предположение, е било необходимо органът на медицинската експертиза, издал болничните листове за работодателя "Металпласт БГ" ООД, да издаде идентични болнични листове, които да бъдат представени пред осигурителя "П. Т. груп" АД (
). От данните по делото е видно, а и страните не спорят по обстоятелството, че макар с известно закъснение, такива болнични листове са били изготвени и осигурителят "П. Т. груп" АД ги е представил в РУСО за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по тях. Ако реално е било осъществено второто предположение, доказателство за него са разплащателните ведомости или други счетоводни документи за изплатено на К. К. Н. възнаграждение по договора за управление. Представените по делото разплащателни ведомости обаче са неистински (
с невярно съдържание
) - според показанията на свидетелката Я. К. И., били изготвени по нареждане на РУСО, а действителните данни в случая били показани с последната коригираща декларация образец 1, подадена от нея на 10.07.2012 г. Други счетоводни документи, за начислено и реално изплатено на К. Н. възнаграждение за процесния период, контролните органи не са издирили.
По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, но поради липса на разпореждане за изпращане на делото като преписка на касационния жалбоподател за решаване на въпроса по същество (чл. 173, ал. 2 АПК), такова разпореждане следва да бъде постановено сега от настоящата касационна инстанция.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 409 от 21.02.2013 г. по адм. дело № 2012/2012 г. на Административен съд - гр. Б..
ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Б., който да реши по същество спора, заявен пред него с жалба вх. № ПОВН-436 от 06.08.2012 г. на К. К. Н. от гр. Б..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. Е.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. Г./п/ Г. Ч.
А.Е.