чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Д. М., срещу решение № 2100 от 13.02.2014 г. по адм. дело № 10278/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Върховният административен съд, пето отделение, е отменил заповед № РД 49-82/19.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която на основание § 4, ал. 5 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за горите (ПЗР на ЗГ) имот с идентификатор № 028059 в землището на с. О. Л., община П., е определен като поземлен имот в горска територия, притежаващ характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ, който към деня на влизане в сила на закона не е отразен като такъв в картата на възстановената собственост. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по § 4, ал. 1 и 3 ПЗР на ЗГ, защото по делото не са представени доказателства за извършена от областната комисия по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗГ проверка на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта дали процесният имот е в горска територия и притежава ли характеристика на гора, а в приложения по делото протокол не е описан размера на имота, видът и произхода на гората (ако този имот е гора).

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

- списъкът и таксационната характеристика представляват приложение към протокола от работата на комисията и представляват документи, обосноваващи съдържанието на протокола, а той е подписан от членовете на комисията;

- действително таксационната характеристика се отнася за подотдел 171 по действащия лесоустройствен план, но от допълнително представената по делото горска карта се вижда, че имот № 028059 попада в подотдел 171 и следователно той притежава характеристиките на подотдела, в който попада.

Доводите в касационната жалба и аргументите, на които са основани, са неоснователни. Според § 4, ал. 3 ПЗР на ЗГ

Областната комисия извършва на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и изготвя протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика.

Второто изречение на цитираната разпоредба съдържа императивно изискване за всеки имот да бъде изготвена самостоятелна скица и също така самостоятелна таксационна характеристика. За процесния имот такива самостоятелни скица и таксационна характеристика не са изготвени. Нарушението на правилото по § 4, ал. 3 ПЗР на ЗГ е съществено, защото ако не бе допуснато, може би процесният имот не би бил включен в списъка по ал. 1 - един от доводите на оспорващата е бил, че този имот е земеделска земя, напълно очистена от дървета и храсти, а този довод може да бъде опроверган само от проверка на място, завършила със самостоятелна за имота таксационна характеристика.

Оспореното с касационната жалба съдебно решение е съобразено и с трайно установената съдебна практика -

решение № 9943 от 02.07.2013 г. по адм. д. № 7055/2013 г., решение № 10051 от 04.07.2013 г. по адм. д. № 6558/2013 г., решение № 13641 от 21.10.2013 г. по адм. д. № 7780/2013 г., решение № 5594 от 24.04.2014 г. по адм. д. № 3331/2014 г., и др., всичките на ВАС, петчл. състав.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба на министъра на земеделието е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2100 от 13.02.2014 г. по адм. дело № 10278/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ А. Д./п/ Г. Г./п/ Т. Т. А.Е.