Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Столична община против решение № 7380 от 25.11. 2016г., постановено по адм. д. № 585 по описа за 2016г. а Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрлез отхвърляне на предявения иск.
Ответникът - С. Б. А. чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивиран остановище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглуждане по същество, но е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - София град е осъдил Столична община да заплати на ищцата С. Б. А. от [населено място] сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2016г. Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Столична община за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева,, причинени на ищцата А. от незаконосъобразно бездействие на кмета на Столична община, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска 20.01.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението. На 07.06.2014г., при посещение на гроба на съпруга си по повод черешова задушница, в гробищен парк „М.“, ищцата установила, че гробът е поруган като е открадната надгробната плоча от бял мрамор във формата на разтворена книга върху масивен постамент. Обърнала се към полицията, към Общинско предприятие „Гробищни паркове“, към кмета на Столична община, към охранителна фирма, натоварена с охраната на гробищния парк, с молба надгробният паметник да бъде възстановен. Свикана била комисия за оглед и преценка на щетата, но ищцата получила отговор, че поради големия брой посегателства върху гробни места и финансови затруднения на охранителната фирма паметникът ще бъде възстановен при първа възможност без да се посочи конкретен срок. В резултат на случилото си ищцата преживяла силен шок, стрес, безсъние. Здравословното й състояние се влошило като загубила тегло, вдигнала високо кръвно налягане, изпаднала в депресивно състояние и се страхувала да отиде отново на гроба на съпруга си. Твърди, че след като подала исковата молба в съда била подложена на тормоз от общинската администрация като по телефона я заплашили, че ще възстановят паметника само ако оттегли иска си, което още повече влошило здравословното й състояние. Ищцата твърди, че надгробната плоча, възстановена в хода на съдебното производство, не е изпълнена качествено. По делото е било установенто, че с договор №РД-55-334 от 10.06.2013г. кметът на СО е възложил на фирма ] физическата охрана на гробищните паркове, стопанисвани и управлявани от ОП „Гробищни паркове“, сред които и гробищен парк „М.“. Предвидена е денонощна физическа охрана, осъществявана в парк „М.“ от четири поста. В чл. 22, ал. 2 б.“б“ от договора е предвиден едномесечен срок за възстановяване на надгробните атрибути, считано от съставянето на констативен протокол откомисия, назначена от общинското предпирятие за установяване на щетите.
Фактът на посегателството върху гроба на съпруга на ищцата не е спорен между страните по делото. На 09.06.2014г. ищцата е подала жалба до ОП „Гробищни паркове“, като представила и скица на надгробната плоча. С писмо изх.№894-С-060 от 07.07.2014г. ищцата е уведомена, че е извършен оглед на гробното място от комисия и е установено, че изложеното в жалбата отговаря на действителността. Взето било решение възстановяването на щетата да стане за сметка на охранителната фирма.
В продължение на пет месеца надгробната плоча не е възстановена. На 12.11.2014г. ищцата подала жалба до кмета на СО с вх.№СО-94-С-463, в която изложила оплакванията си по повод бездействие на общинското предприятие и на охранителната фирма. Кметът на СО се обърнал към управителя на охранителната фирма с писмо изх.№СО-94-С-463/11 от 21.11.2014г., с което помолил за спазване на сроковете за възстановяване на щетите и поискал да бъде писмено уведомен за възстановяването на щетата на ищцата.Директорът на ОП „Гробищни паркове“ изпратил на ищцата писмо изх.№807-00-643 от 16.12.2014г., с копие до кмета на СО, с което ищцата се уведомява, че забавянето на изработката и монтажа на надгробната плоча е поради големия брой щети и възникналите финансови затруднения за възстановяването им в срок. Представител на охранителната фирма изразил уверение, че при благоприятни метеорогични условия щетата на ищцата щяла да бъде възстановена приоритетно.Не е спорно между страните, че в срока на действие на договора за охрана са причинени множество щети на гробните места, за което е съставена комисия и щетите са описани в констативен протокол от 10.03.2015г. Договорът за охрана е прекратен едностранно от кмета на СО. С. Се №СО15-РД-55-183 от 06.04.2015г. охранителната фирма се е задължила към СО да възстанови 309 броя щети. Няма данни дали в този брой е включена щетата на ищцата.
Не е спорно, че до предявяване на иска на 20.01.2016г. надгробната плоча не е възстановена.
Действия по възстановяване на надгробната плоча са предприети едва непосредствено преди първото съдебно заседание по делото на 05.10.2016г. Ищцата е била уведомена по телефона от юрисконсулт като е направено искане да се оттегли иска – факт, който се признава от ответника в съдебно заседание. Надгробната плоча е възстановена на 01.11.2016г., за което е съставен приемателно-предавателен протокол. Видно от представения снимков материал е, че при изработката на плочата липсват детайли – не са очертани страниците на разтворената скица, което е заложено по представената скица, буквите не са гравирани, не е направено гнездо за снимката на покойния. От събраните доказателства съдът е направил извод за основателност и доказаност на исковата претенция до размер на 1(700 лв, в какъвто размер е уважил иска.
Посочените по-горе факстически обстоятелства, приети за установени от първоинстнационния съд, като неоспорени се възприемат от настоящата инстанция изцяло съобразно нормата на чл. 220 АПК, установяваща забрана за фактически установявания пред касационния съд.
С оглед на така изложената фактическа установеност настоящият съд намира решението на АССГ за валидно, допустимо и правилно, постановено без наличие на касационни основания за отмяна. Съгалсно чл. 1.,ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилни с оглед установените по делото факти са изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на отговорността на общината по изпълнение на общинските дейности по управление на гробищните паркове, включитнелно и тяхната охрана. Правилни са изводите на съда, че това е публична дейност по своя характер. Публичният характер произтича от уредбата на тези правоотношения със ЗМСМА и липсата на изрична законова уредба, чрез която правоотношенията да са изведени от компетентността на общината като орган на место самоуправление и да са предоставени на частноправните субекти / ФЛ и ЮЛ/ в рамките на гражданските правоотношения. При това положение - след като въпросите на управление на гробищните паркове и тяхната охрана, вкл. охрана от посегателства и разрушаване, не са изключени от дейността на общината като публичноправен субект, чиято дейност в тази насока се финансира с публичните средства на общинския бюджет и не са предоставени да се уреждат по гражданскоправен ред, то спрямо гражданите, като административноправни субекти, общината ще носи отговорност по реда на ЗОДОВ. По тази причина общината не може да противопостави на правата на гражданите правоотношенията си с ЮЛ, на което е възложила фактическата охрана на глобищния парк. По делото безспорно е било установено, че възстановяването на надгробната плоча, изградена от ищцата е със забава във времето, за период, който излиза извън понятието за разумен срок. При тези факти обосновано съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на СО, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 44, т. 2 от ЗМСМА своевременно и ефикасно да насочва и координира дейността на специализирания изпълнителен орган и на задължението му по чл. 13 от Правилник за организацията на дейността на ОП „Гробищни паркове“, така и на останалите лица, на които са възложени общинските функции по управление и опазване на гробищните паркове. Общината като ЮЛ отговаря за действията и бездействията на служителите си. Правилни са изводите на съда и относно определения размер на обезщетението, присъдено на ищцата А.. Увреждането се изразява в психическа травма, която е доказана в хода на съдебното производство. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7380 от 25.11. 2016г., постановено по адм. д. № 585 по описа за 2016г. а Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.