Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. Д. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 11252/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. А. подадена чрез пълномощника адвокат Р. К. против решение № 4610 от 09.07.2021г. по адм. дело №11608/2019 г. на Административен съд-София - град.

Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл.70 КСО и чл.70а КСО, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на административния акт.

Ответникът по касационната жалба - Управителят на Национален осигурителен институт/НОИ/ чрез процесуален представител Б. С. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд-София град е отхвърлил жалбата на В. А. срещу решение № 35 от 05.07.2019 г., на управителя на НОИ София-град, с което са потвърдени разпореждане № [номер]/15.04.2019 г. и разпореждане № [номер]/17.05.2019 г., издадени от длъжностно лице в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при ТП на НОИ София-град. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че правилно при изчисляването на размера на пенсията на жалбоподателя е взет предвид само осигурителния доход, реализиран по българското законодателство, което съответства на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Изложено е, че лицето отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО за придобит осигурителен стаж при сумиране на българския и испанския осигурителен стаж, поради което пенсията му следва да бъде изчислена по пропорционалния принцип, съобразно чл. 52, § 1, б. „б“ от Регламента. Решението е правилно.

По делото е установено, че В. А. е подал заявление за отпускане на пенсия за старост по българското законодателство от 05.06.2017 г., E 205 ES с удостоверение за осигурителни периоди в Испания, стаж в Испания до 02.04.2017 г., с право и размер на пенсията - 14 г. 10 м. и 29 дни., и 207 ES с Осигурителна история. С вх. № 2213-50-2733#3/10.10.2017г. от испанската осигурителна институция е постъпил нов формуляр 205 ES с удостоверен испански осигурителен стаж за право и за размер на пенсията от 02.09.2017 г., с продължителност 15 г. 03 м. 27 дни. Лицето е представило удостоверение образец УП-2, изх. №22/08.06.2017 г. и удостоверение образец УП-3, изх. №ДА-01-158/23.06.2017г., издадени от ЦСМ – Плевен. С вх. № 2213-50-2733#6/05.06.2018г. жалбоподателят е представил документи удостоверяващи положен стаж.С разпореждане с изх. № 2213-50-2733#8/17.08.2018 г. на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО, със зачетен -12 г. 03м. 19 д. български осигурителен стаж от втора категория труд и 05 г. 08 м. 00 д. - трета категория труд и превърнат към трета категория труд български осигурителен стаж-21 г. 00 м.16д. С разпореждане изх. № 2213-50-2733#12/04.10.2018 г., пенсията му е изменена и са зачетени 12 г. 03 м. 16 д. осигурителен стаж от втора категория труд и 07 г. 03 м. 24 д. - от трета категория труд, превърнат към трета категория труд българският осигурителен стаж - 22г. 08 м. и 10 д. С разпореждане изх. №1029-50-28822#1/15.11.2018 г. са отменени разпореждане с изх. № 2213-50-2733#8/17.08.2018 г. и разпореждане с изх. № 2213-50-2733#12/04.10.2018 г. като считано от 05.06.2017 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 -2 от КСО : от втора категория труд 12 г. 07 м. 29 д. и 09 г. 06 м. 02 д. - трета категория труд. Към трета категория труд българският осигурителен стаж е 25 г. 04 м. и 01 д. Пенсията е определена въз основа на испанския стаж, придобит до началата дата на отпускане на българска пенсия - 05.06.2017 г., с продължителност 15 г. 00 м. 29д.С решение № 9/15.02.2019г. на управителя на НОИ, жалбата на лицето срещу горното разпореждане е отхвърлена и преписката е върната на длъжностното лице за произнасяне в частта относно искането за изчисляване на индивидуалния коефициент от осигурителния доход на Антонов за периода 01.04.1988г.-31.03.1991г.Издадено е разпореждане № [номер]/15.04.2019 г., с което пенсията му е изменена. С разпореждане №[ЕГН]/17.05.2019 г., на основание чл. 50, § 4 Регламент 883/2004 на ЕП и на Съвета за координация на системите за СО, е изменена личната пенсия на лицето за ОСВ, считано от 03.09.2017 г. С решение № 35 от 05.07.2019 г., на управителя на ТП на НОИ София –град са потвърдени горните разпореждания.

В чл.6 от Регламента е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди и по - точно, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава - членка зависи от завършването на периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави - членки все едно, че са периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. По този начин за лицето, което има осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на Испания и на което българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия на основание чл.6 от Регламент (ЕО) № 883/2004, се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателството на държавата членка. Съгласно чл. 52, § 1, б „а“ от Регламент 883/2004, компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение съгласно прилаганото от нея законодателство само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение). От данните по делото се установява, че жалбоподателят няма осигурителен стаж за придобиване правото на пенсия по чл.68, ал.1 КСО само за осигурителните си периоди, завършени към българското законодателство, които се равняват на 25г. 06м. 10 д. Съобразно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО на лицето е зачетен осигурителен стаж в България превърнат към трета категория труд, а пенсията е определена като е взет предвид стажа му в Испания. Поради това съдът намира, че налице е приложимост на правилото на чл.52, §1, б. „б“ от Регламента. Съгласно чл.48, ал.1 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), когато изчисленият размер на пенсията е по - малък от минималния размер за съответния вид, определен в КСО, той се приравнява към него, но разпоредбата на чл.52, §1, б. „б“ от Регламента, относим към случая и който се прилага пряко, е в съответствие с нормата на чл. 48, ал. 2 НПОС, според която при пенсии по европейски регламент, или по международен договор, по който Р. България е страна, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от Р.България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него само когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Р.България. Обективираното в тази разпоредба, неналично в случая условие, кореспондира изцяло с данните по делото, че стажът на жалбоподателя не е достатъчен за право на „национална“ пенсия, поради което и не му се полага размер на пенсията, изчислен само за този български стаж по реда на националното право. Предвид обстоятелството, че не се определя пенсия по б. „а“ на чл.52, то не следва да намери приложение и § 3 на чл. 52 от Регламента, според която заинтересованото лице има право да получи от компетентната институция на всяка държава-членка, най-високия от размерите, изчислени в съответствие с параграф 1, букви a) и б ).

Не се споделят оплакванията на касатора за неправилно определен под минималния размер осигурителен стаж и възраст вр. чл.70 КСО. За дохода, върху който лицето е осигурявано в Испания, то ползва права по испанското законодателство от испанското социално осигуряване по арг. чл.47, ал.1 НПОС. Посочената разпоредба изключва отчитането на доход реализиран по законодателството на друга държава при изчисляване на размера на българската пенсия.

По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че първоинстанционното решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4610 от 09.07.2021г. по адм. дело №11608/2019 г. на Административен съд-София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова