В. Р. Р. е подала касационна жалба срещу решение № 198 от 30.11.2015 г. по адм. дело № 230/2015 г. по описа на Административния съд – Смолян, с което са отхвърлени предявените от нея иск против Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи – Смолян за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 20/2015 г. и НАХД № 21/2015 г. по описа на Районния съд - Мадан, ведно със законната лихва от 09.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в претърпян стрес, притеснения и безпокойство от водените срещу нея административнонаказателни производства и неудобство, причинено от временното отнемане на свидетелството за управление на МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 05.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Смолян е поискала решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното:

С наказателно постановление №4-0298-000288/14.01.2015 г. началникът на група към Областната дирекция на вътрешните работи-Смолян наложил на В. Р. Р. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА...