Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на П. Ц. Х. от [населено място] срещу решение № 20 от 12.08.2016 г. по адм. дело № 185 по описа за 2016 г. на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-17-70 / 20.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе.

Изложени са доводи за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 74, ал. 1 и чл. 87, ал. 1 от ЗВВСНРБ отм. във вр. с чл. 81 от ППЗП отм. , относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е решение № 2153-17-70 от 20.05.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), [населено място], потвърждаващо разпореждане № 2140-17-150 от 02.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на П. Ц. Х. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, § 49 от ПЗР на ЗИД КСО и чл. 69, ал. 1 от КСО, по подадено от него заявление вх. № 2113-17-1468 от 12.12.2015 г.

С постановеното решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като...