Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. П. от [населено място], чрез процесуален представител против решение № 701 от 17.05.2016 г., постановено по адм. дело № 134/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-01-11/23.01.2016 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № [номер]/28.09.2015 г. на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Благоевград.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се и присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Благоевград не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

С обжалваното решение на Административен съд – Благоевград е отхвърлена жалбата на Д. В. П. против Решение № 2153-01-11/23.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № [номер]/28.09.2015 г. на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Благоевград.

За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда, правилно е определена пенсия в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 8 КСО /в приложимата редакция/, тъй като за определяне действителния размер на пенсията по чл. 70 от...