Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. К. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаС. Ч. по адм. дело № 11267/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби - на заместник кмета на О. В. чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. С. и от Л. А., чрез процесуалните си представители адв. П. Г. и адв. М. Б., против решение № 1141/11 август 2021 г., постановено по адм. д. № 2217/2020 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Ф. и А. Адем против заповед № Г-452 от 27 декември 2018 г. на заместник кмета на О. В. с която, на осн. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, ал. 2 ЗУТ и заповед № 293 от 23 юли 2018 г. на Главния архитект на О. В. за допускане изработването на ПУП, на осн. чл. 132, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ V-109 за жилищно строителство, кв. 3 по плана на [наименование], гр. Варна. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Съобразно указанията, дадени от ВАС при предходното разглеждане на спора от този съд - установено е, че проектът не попада в приложното поле на приложения 1 и 2 от ЗООС. По тази причина - липсата на становище, каквото не се изисква по този специален закон, независимо от условието на заповедта, с която е разрешено изработването на проекта, не води до незаконосъобразност на процесната заповед за одобряване на изменението на плана.

Безспорен и законосъобразен е изведеният от решаващия съд извод, че процесната заповед е незаконосъобразна като е издадена в нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и не е надлежно мотивирана. Доводите, че липсват мотиви относно материално-правното основание за изменение на влезлия в сила през 2004 г. ПУП-ПРЗ, са правилни и следва да бъдат изцяло споделени.

Верни и обосновани са и мотивите на АС Варна, че одобреният ПУП-ПРЗ не съответства на законовите изисквания за обем и съдържание на ПРЗ. В доказателствата към проекта не са налични изискуемите (чл. 48, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове) и представляващи неразделна част от графичната част на предварителния проект план-схеми и допълнителни проучвания, отразяващи санитарно-хигиенната и екологична обстановка, инженерно-геоложките и хидроложки условия на територията, ВиК, електроснабдяването, електронните съобщителни мрежи, топлоснабдяването и другите проучвания и схеми, определени със заданието. Този съд споделя извода на първоинстанционния съд, че с процесната заповед е одобрен ПУП-ПРЗ, изработен въз основа на задание, което не съдържа определяне на обема на графичния материал към проекта и противоречи на чл. 48, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/14 юни 2001 г.

Обжалваното решение на Административен съд Варна е законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. Ответниците Е. Ф. и А. Адем са претендирали разноски за тази инстанция, присъждането на каквито им се следва с оглед изхода на делото, но доказателства за реално сторени такива по делото са представени само от А. Адем. Предвид това на А. Адем този съд присъжда сторените пред него разноски за един адвокат в размер на 600 лева по представения списък.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1141/11 август 2021 г., постановено по адм. д. № 2217/2020 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА О. В. и Л. А., ЕГН [ЕГН], да заплатят на А. Адем сторените в тази инстанция разноски в размер на 600 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Колев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова