О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 53

гр. София, 27 февруари 2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 1392 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Х. Т. И., молба с вх. № 5175953/31.10.2018 г. за отмяна на влезлите в сила решение № I-45-39/21.08.2014 г. по гр. дело № 9891/2012 г. на Софийския районен съд (СРС) и решение № 1803/16.03.2015 г. по възз. гр. дело № 18034/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). С първоинстанционното решение на СРС е осъдена Прокуратурата на Р. Б (ПРБ) да заплати на молителя, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега т. 3) от ЗОДОВ, сумата 1 000 лв. и сумата 300 лв. – обезщетения съответно за неимуществени и за имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски по делото в размер 240.50 лв., като претенцията за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв. С въззивното решение на СГС е потвърдено първоинстанционното решение на СРС в обжалваната от ПРБ, осъдителна част. Първоинстанционното решение на СРС – в необжалваната отхвърлителна част е влязло в сила на 29.10.2014 г. (с изтичането на срока за обжалване на тази част), а въззивното решение е влязло в сила на 16.03.2015 г. (като необжалваемо).

С молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се, че молителят не е знаел за воденото от негово име дело, не е подписвал, представените по делото и изходящи от него (и от адв. К. Д. П., който го е представлявал по делото без представителна власт), пълномощно, договор за правна помощ и фактура (молителят изрично оспорва подписите в тях да са положени от него), и не е получавал присъдените му обезщетения. Твърди, че е узнал за делото едва след неговото приключване – при извършена деловодна и архивна справка на 24.10.2018 г., във връзка с подаването на искова молба с вх. № 2029625/26.10.2018 г., с която също е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът по молбата за отмяна ПРБ е подала отговор с вх. № 5212642/27.12.2018 г., в който се поддържа, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, като просрочена, като в тази връзка се твърди, че молителят е узнал за влезлите в сила решения най-късно на 05.05.2015 г., когато е депозирал, подписана лично от него, молба с вх. 4883/05.05.2015 г. до главния прокурор за изплащане на присъдените му по делото обезщетения и разноски въз основа на приложения към молбата изпълнителен лист от 14.04.2015 г. Поддържа се и че молбата за отмяна е неоснователна, като в тази връзка изрично се оспорват твърденията на молителя, че делото е било водено от негово име, без неговото знание и без надлежно учредена представителна власт.

С молба с вх. № 4212/10.05.2019 г. молителят оспорва и подписа си в молбата с вх. 4883/05.05.2015 г. до главния прокурор. С молбата си с вх. № 4212/10.05.2019 г. молителят е представил по делото и препис от сочената в молбата за отмяна, искова молба с вх. № 2029625/26.10.2018 г., с която молителят е предявил срещу ответната ПРБ, на същото основание, иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, но в по-голям размер – за 8 000 лв., като не е предявил иск за неимуществени вреди. Представено е (също в препис) и определение от 20.02.2019 г. по гр. дело № 69196/2018 г. на СРС, с което производството по тази искова молба е прекратено на основание чл. 299 от ГПК – поради наличието на влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство.

В откритото съдебно заседание, проведено на 17.10.2019 г., ответната ПРБ представя (в заверени от нейна страна преписи) последваща молба с вх. 4883/25.05.2015 г., подадена от молителя, чрез адв. К. П., до главния прокурор; както и приложено към нея пълномощно, изходящо от молителя, с нотариална заверка на подписа му от 25.05.2015 г., извършена от нотариус с рег. № ***, с което пълномощно молителят упълномощава адв. К. П. да го представлява пред ПРБ, във връзка с присъдената му сума по гр. дело № 9891/2012 г. по описа на СРС (първоинстанционното дело), както и да получи присъдените суми по посочена клиентска сметка (адвокатска) в „Си банк“ АД; а също и платежно нареждане от 02.06.2015 г., с което ПРБ е превела по тази сметка сума в общ размер 2 001.02 лв. на основание посочения по-горе изпълнителен лист. В същото открито съдебно заседание, както и в следващото такова, проведено на 13.02.2020 г., в което е даден ход по същество по делото, ответната ПРБ поддържа възражението си, че молбата за отмяна е процесуално недопустима поради неспазване на преклузивния срок за подаването по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. В тази връзка излага и нови съображения, че от текста на пълномощното с нотариална заверка на подписа на молителя от 25.05.2015 г. следва, че последният е узнал най-късно на тази дата за влезлите в сила решения, с които са му присъдени суми, алтернативно – че знаейки номера на делото, той е могъл да направи справка, включително в публичните интеренет-сайтове. Ответната ПРБ поддържа и че за ответника липсва правен интерес от исканата отмяна, тъй като влезлите в сила решения са осъдителни за ПРБ и са в полза на молителя.

Молителят не оспорва нотариално заверения си подпис в пълномощното от 25.05.2015 г., но в двете открити съдебни заседания и в подадени между тях писмени бележки с вх. 8808/18.10.2019 г. излага подробни съображения, че от текста на това пълномощно не следва нито, че молителят е потвърдил представителната власт за адв. К. П. да води от негово име делото, по което са постановени влезлите в сила решения, чиято отмяна иска, нито че молителят е узнал за тези решения на датата на пълномощното, като в тази връзка изтъква, че чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК изисква узнаване именно на решението, а не на делото, по което то е постановено.

От приетото по делото заключение на съдебно-графическата експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло, предвид и уточненията на вещото лице в откритото съдебно заседание на 13.02.2020 г., се установява, че подписите от името на молителя в молбата с вх. 4883/05.05.2015 г. до главния прокурор (с която е поискано изплащането на присъдените с влезлите в сила решения, обезщетения и разноски, въз основа на изпълнителния лист от 14.04.2015 г.), както и в договора за правна защита и съдействие № 0000004826/20.02.2012 г., и в пълномощното от 20.02.2012 г. (с които на адв. К. П. е възложено и той е упълномощен да води от името на молителя делото, по което са постановени влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска), не са положени от молителя, а тези подписи са положени от друго лице, като са „измислени“ по време на полагането им.

Предвид така установените обстоятелства по делото, съдът намира следното относно процесуалната допустимост на подадената молба за отмяна:

Неоснователно е твърдението на ответната ПРБ, че молителят е узнал за влезлите в сила решения, чиято отмяна иска, най-късно на датата на подаването на молбата с вх. 4883/05.05.2015 г. до главния прокурор. Молителят не е подписал тази молба, следователно – не е узнал към датата на подаването както за приложения към нея (в препис) изпълнителен лист, така и за влезлите в сила решения, въз основа на които той е издаден.

От текста на неоспореното пълномощно с нотариална заверка на подписа на молителя от 25.05.2015 г. обаче се установява, че най-късно на тази дата молителят е узнал, че по гр. дело № 9891/2012 г. по описа на СРС (първоинстанционното дело) в негова полза са присъдени парични суми, като с това пълномощно той изрично е упълномощил адв. К. П. да го представлява пред ПРБ и от негово име да получи тези присъдени му суми. При положение, че към тази дата въззивното и първоинстанционното решение по това дело, с които са му присъдени тези суми, са влезли в сила, логически следва и изводът, че най-късно на тази дата 25.05.2015 г., той е узнал и за самите решения. Молбата за тяхната отмяна е подадена на 31.10.2018 г., т. е. – повече от 3 години и 2 месеца след изтичането на 25.08.2015 г. (вторник) на преклузивния тримесичен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което е и процесуално недопустима. Следва да се отбележи, че в подобен смисъл са и определение № 202/13.05.2019 г. по гр. дело № 4058/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и потвърждаващото го определение № 347/23.07.2019 г. по частно гр. дело № 2573/2019 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановени между същите страни.

Независимо от горното, дори да се приеме тезата на молителя, че от буквалния прочит на разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и на пълномощното с нотариална заверка на подписа му от 25.05.2015 г., се установява, че той е узнал само за воденото от негово име дело и че по същото в негова полза са присъдени суми, но не и че е узнал за самите влезли в сила решения, чиято отмяна иска, съдът намира, че от текста на това пълномощно следва извод за липса на правен интерес у молителя да иска отмяната на влезлите в сила решения, макар и не поради соченото от ответната ПРБ съображение, – че тези решения са постановени в полза на молителя. За молителя поначало (по принцип) е налице правен интерес от тяхната отмяна по две възможни причини: първо – той изобщо не иска да води иск срещу ответната ПРБ; и второ – той иска да води иск срещу нея, но за по-голям размер на обезщетението, която негова възможност е преклудирана от наличието на влезлите в сила решения. С представянето по делото на преписа от исковата си молба с вх. № 2029625/26.10.2018 г. срещу ответната ПРБ, първоначално той е удостоверил наличието на правен интерес и в двете хипотези, тъй като с тази искова молба не е предявил иск за обезщетение за имуществени вреди, но е предявил иск на същото основание за обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер от присъдения му с влезлите в сила решения. Поради това и в определение № 217/21.05.2019 г. по настоящото дело съдът е приел, че за молителя е налице правен интерес от подадената молба за отмяна. Както вече беше посочено обаче, представеното впоследствие по делото от ответната ПРБ, пълномощно от 25.05.2015 г., дадено от молителя на адв. К. П., опровергава този извод за наличие на правен интерес у молителя. Това е така, защото не само, че от текста на пълномощното се установява, че молителят е узнал за воденото от негово име дело и за постановения по него резултат – присъдените в негова полза суми, но и изрично е упълномощил адв. К. П. да го представлява пред ответната ПРБ и от негово име да получи тези присъдени му суми. По този начин молителят се е съгласил с този постановен в негова полза резултат по делото и е учредил представителна власт на пълномощника си да получи от негово име този резултат, а именно – да получи изпълнение по постановените в негова полза осъдителни съдебни решения. Поради това интересът му от тяхната отмяна е отпаднал от момента на подписването на пълномощното от 25.05.2015 г., дори към този момент молителят да не е знаел конкретното съдържание на влезлите в сила решения, тъй като той не оспорва това пълномощно, като не се позовава и на порок във волята си при неговото подписване, а единствено поддържа, че то не удостоверява узнаване на решението по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и че не потвърждава представителната власт на адв. К. П. за воденето на делото от негово име.

По изложените съображения, молбата за отмяна на влезлите в сила решения е процесуално недопустима, поради което, на основание чл. 253 от ГПК, постановените в откритото съдебно заседание на 13.02.2020 г., протоколни определения, с които е даден ход по същество по делото и същото е обявено за решаване, следва да се отменят, и на основание чл. 307, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколните си определения, постановени в откритото съдебно заседание на 13.02.2020 г., с които е даден ход по същество по делото и същото е обявено за решаване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Х. Т. И. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на влезлите в сила решение № I-45-39/21.08.2014 г. по гр. дело № 9891/2012 г. на Софийския районен съд и решение № 1803/16.03.2015 г. по възз. гр. дело № 18034/2014 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1392/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: