№ 102

[населено място], 26.02.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 323/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по подадена от „Орхание – 1 „ ООД / в несъстоятелност / частна жалба против определение № 351/17.12.2019 г. по т. д.№ 2847/2019 г. на състав на ІІ т. о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от същата страна молба за отмяна на влязло в сила решение № 123/20.06.2018 г. по т. д.№ 1/2018 г. на Апелативен съд – В. Т, на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, поради противоречието му с решение № 202/ 21.12.2017 г. по т. д.№ 689/2017 г. и определение № 578/03.11.2015 г. по ч. т.д.№ 2168/2015 г. – и двете на състави на Върховен касационен съд, постановени в същото исково производство. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като не споделя довода в същото, че противоречието по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК следва да е между диспозитивите на два влезли в сила съдебни акта - решения, а не между мотивите. Счита, че последното е изрично възприето в мотивите към т. 5 на ТР № 7 / 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.Страната счита, че съдът стеснително тълкува разпоредбата на чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, която не съдържа ограничението противоречащите си актове да не са постановени в един и същи процес, нито ограничението да се ползват със сила на пресъдено нещо.

Ответната страна - „ Марина Д Ор” ЕООД – оспорва частната жалба,...