№90 София, 26.02.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М гр. д. № 3377 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. Л. чрез пълномощника му адвокат Б. Н. против решение № 126 от 11.04.2019 г., постановено по гр. д. № 89 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 141 от 30.10.2018 г. по гр. д. № 1210/2018 г. на Районен съд-Панагюрище за признаване за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на П. Н. Л., В. П. Л. и Г. П. Л., че наследодателят на ищеца Д. Г. Д., Н. П. Т., починала на 4.09.1988 г. е била собственик към момента на внасяне на имота в ТКЗС през 1957 г. на земеделска земя – нива от 1.000 дка, находяща се в местността „К.“, землището на [населено място], идентична с имот № ** по КВС на землището на [населено място], представляващ нива от 1.179 дка.

Д. Г. Д. е подала чрез пълномощника си адвокат С. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

П. Н. Л. и В. П. Л., необходими другари на касатора, не са подали писмен отговор на касационната жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане...