Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ НИКОЛО. М. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от съдиятаМ. Н. по адм. дело № 11288/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. А. срещу Решение №1708/01.09.2021 г. на Административен съд - Пловдив (АС – Пловдив), постановено по адм. дело №894/2021 г., в частта, с която О. А. е осъдена да заплати на К. А. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер за горницата над 7 611.12 лева до пълния предявен размер от 10 650.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 06.04.2021 г. до окончателното ѝ изплащане и в частта, с която О. А. е осъдена да заплати разноски в пълния претендиран и доказан размер от 1050,00 лв.

С Решение №1708/01.09.2021 г. на АС – Пловдив, постановено по адм. дело №894/2021 г. О. А. е осъдена да заплати на К. А. сума в размер на 10 650,00 (десет хиляди шестстотин и петдесет) лева обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 06.04.2021 г. до окончателното ѝ изплащане; О. А. е осъдена да заплати на К. А. направените по делото разноски в размер на 1050,00 (хиляда и петдесет) лева.

Решението в частта, в която е присъдено обезщетение в размер до 7 611.12 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.04.2021 г. до окончателното ѝ изплащане е влязло в сила и не е предмет на касационната проверка.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението в оспорената част, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на решаващия съд, че получаваното от Атанасов възнаграждение за процесния период в размер на 506,48 лв. месечно е по граждански договор и не следва да се приспада от размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението, че съдът в нарушение на закона е квалифицирал договорното отношение на ищеца като облигационно, вместо прикрито трудово. Моли решението в обжалваната част да се отмени. С оглед на това моли разноските за първата инстанция да се намалят и се определят по компенсация съобразно уважената част от иска. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Б..

Ответникът по касация – К. А., чрез пълномощника си адв. А., оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Производството пред АС – Пловдив е образувано по искова молба на К. А. за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал .1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 10 650.00 лева за периода от 28.02.2020 г. до 31.08.2020 г., когато не е бил на държавна служба поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.04.2021 г.

Първоинстанционният съд е установил, че със заповед № 06/20.02.2020 г. на кмета на О. А. на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с К. А. за длъжността главен архитект с ранг III старши, считано от 28.02.2020 година. Цитираната заповед е отменена с влязло в сила Решение № 1283/20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 683/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение № 14731/27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 9938/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Със заповед № 66/10.12.2020 г. на кмета на О. А. на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл, във връзка с подадено от Атанасов уведомление с вх. №94-К-510/10.12.2020 г. и Решение № 14731/27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 9938/2020 г. по описа на Върховния административен съд, К. А. е възстановен на длъжност главен архитект в община Асеновград, с ранг III старши, считано от 10.12.2020 г., която длъжност е изпълнявал преди прекратяване на служебното му правоотношение, с основна месечна заплата в размер на 1 775.00 лева. В периода от уволнението до признаването му за незаконосъобразно ищецът не е бил назначаван на друга държавна служба, като същевременно е имал сключен на 02.01.2020 г. граждански договор с община Лъки за извършване на експертни, контролни и консултантски услуги, за срок до 31.12.2020 година.

По делото е приета съдебно - икономическа експертиза. От заключението на експертизата съдът е установил, че към момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за незаконно уволнението на ищеца – 27.11.2020 г. и същият е възстановен на работа, му е определена индивидуална месечна заплата в размер на 1 775.00 лева, като при това положение обезщетението, определено на база шест месечни основни заплати възлиза на 10 650.00 лева. По отношение въпроса за получаване на възнаграждение от община Лъки е установено, че за процесния период месец февруари 2020 г. до 31.08.2020 г. Атанасов е получавал чиста сума в размер на 506.48 лева месечно, въз основа на сключен между него и община Лъки граждански договор.

Като е обсъдил така приетите по делото доказателства, съдът е обосновал изводи за допустимост и основателност на предявения иск. АС - Пловдив е изложил съображения, че съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, държавният служител има право да иска обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяването на служебното правоотношение, но не за повече от 6 месеца. Приел е също така, че чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно уволнение, началния момент за възникване на задължението, периода, за който е дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. При определяне размера на дължимото се обезщетение първоинстанционният съд e възприел определения размер на основно месечно възнаграждение на държавния служител определен със заповед № 66/10.12.2020 г., в размер на 1 775.00 лева. Този размер е определен към датата на възстановяване на Атанасов на заеманата от него преди уволнението длъжност. Размерът на претендираното обезщетение за посочения период от 6 месеца е определен на 10 650.00 лева.

По отношение на прилагането на хипотезата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗДСл, съответно да бъдат приспаднати от обезщетението сумите, които ищецът е получил по гражданския договор с О. Л. съдът е изложил съображения, че Атанасов не е бил назначаван на друга държавна длъжност, нито е бил в трудови правоотношения през периода от уволнението му до обявяването му за незаконосъобразно – 28.02.2020 г. - 27.11.2020 г. През периода 02.01.2020 г. – 30.10.2020 г. Атанасов е имал сключен граждански договор с община Лъки за експертни, контролни и консултантски услуги, за което е получавал месечно възнаграждение в размери, посочени в заключението по съдебно-икономическата експертиза. Според АС тази дейност не следва да се характеризира като друга работа по смисъла на чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗДСл и съответно възнаграждението, което е получено за нея, не следва да се приспадне от дължимото обезщетение. Съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗДСл в смисъл, че израза „възнаграждение за друг вид работа“, представлява възнаграждение за положен труд, което се дължи по служебно или трудово правоотношение, а не за всякакъв вид престация, дължима по гражданско правоотношение. В случая възнаграждението, което е получавал ищецът като консултант се следва в друго качество, различно от възнаграждението по служебно, трудово или друго правоотношение и се получава паралелно и независимо от него. Тази дейност Атанасов е изпълнявал и по време на заемането на държавната служба, т. е. съвместявал е качествата на държавен служител и консултант на О. Л. при липса на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗДСл.

Касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно определянето на размера на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл към момента на признаването на уволнението за незаконно.

Не могат да бъдат споделени изводите на АС - Пловдив относно направеното тълкуване на разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗДСл, която предвижда, че когато държавният служителя е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Изразът друга работа е тълкуван ограничително от първоинстанционния съд. Възнаграждения за извършване на друга работа могат да бъдат получавани от лицето не само от работа по служебно или трудово правоотношение, но и от граждански договори, от хонорари и др. В противен случай законодателят би изрично регламентирал работа по трудово или служебно правоотношение като единствен източник на получавано възнаграждение, а той е използвал израза друга работа, който включва извършване на такава на различни правни основания. Поради това получаваните доходи от касационния ответник като консултант на община Лъки следва да бъдат приспаднати от размера на дължимото му обезщетение. Обстоятелството, че той е упражнявал тази дейност и в качеството му на държавен служител и това обстоятелство не представлява конфликт на интереси, е ирелевантно за размера на дължимото обезщетение. Предвид на изложеното, от размера на общо определеното от вещото лице обезщетение за 6 месеца в размер на 10 650.00 лева, следва да бъде приспадната сумата от 3 038.88 лева, /съгласно заключението на вещото лице/, която е получена от Атанасов като консултант на община Лъки за процесния период. Следователно дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за периода от 28.02.2020 г. до 31.08.2020 г. е в размер на 7611.12 лева.

Предвид на изложеното касационната жалба се явява основателна. Решението на АС - Пловдив следва да бъде отменено в обжалваната част - в частта, в която е присъдено обезщетение в размер за горницата над 7 611.12 лева до пълния присъден размер от 10 650.00, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли претенцията на К. А. за присъждане на обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба, за разликата над 7611.12 лева до пълния присъден размер от 10650.00 лева, или искът да се отхвърли като неоснователен за сумата от 3038.88 лева.

Решението в частта му, в която О. А. е осъдена да заплати разноски следва да се отмени за разликата над 750,39 лв. до пълния претендиран и присъден размер от 1050,00 лв. С оглед частичното уважаване на иска на О. А. за производството пред първата инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 236.83 лева.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява основателна и следва да се уважи, като му се присъдят разноски в доказан по делото размер - 504.31 лв., от които 24,31 лв. държавна такса и 480 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1708/01.09.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело №894/2021 г., в частта, в която О. А. е осъдена да заплати на К. А. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер за горницата над 7 611.12 лева до пълния присъден размер от 10 650.00 (десет хиляди шестстотин и петдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 06.04.2021 г. до окончателното ѝ изплащане и в частта, с която О. А. е осъдена да заплати разноски по делото за горницата над 750,39 лв. (седемстотин и петдесет лева и тридесет и девет стотинки) до пълния присъден размер от 1050,00 (хиляда и петдесет) лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител на К. А. за присъждане на обезщетение за периода 28.02.2020 г. до 31.08.2020 г. за сумата от 3038,88 лв. (три хиляди тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2021 г. до датата на окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА К. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на О. А. сумата от 236.83 лв. (двеста тридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) разноски по делото за първата инстанция.

ОСЪЖДА К. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на О. А. сумата 504.31 лева (петстотин и четири лева и тридесет и една стотинки) разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Н. п/ Александър Митрев