Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. чрез пълномощника му адвокат Е. В. против решение № 190 от 5.12.2018 г., постановено по гр. д. № 506 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Сливен, с което е потвърдено решение № 123 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 226/2018 г. на Районен съд-Н. З за отхвърляне на предявения от С. Д. С. против „К. Т“ ЕООД, гр. Бургас и П. Й. В. иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, взискател и длъжник по изпълнително дело № 20178370400300 на ЧСИ П. Г., рег.№ *, че ид. ч. от гараж с идентификатор ***** и жилище с идентификатор *****, върху които е насочено изпълнение за парично вземане, не принадлежат на длъжника П. Й. В..

„К. Т“ ЕООД, гр. Бургас и П. Й. В. не са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел за установено, че ищецът е придобил собствеността на процесните имоти от П. Й. В. и съпругата му К. Д. В. с договор за покупко-продажба от 17.03.2016 г., след като след отмяна на отказ на съдията по вписванията и на основания чл. 32В ПВ се счита, че на 11.03.2016 г. е вписана възбрана, поради което и прехвърлянето на собствеността е непротивопоставимо на кредитора на основание чл. 452 ГПК. Пред въззивния съд са били представени и приети доказателства за новонастъпили факти, а именно, че с влязло в сила решение е отхвърлен иска на „К. Т“ ЕООД, гр. Бургас против Д. А. и П. В. за признаване съществуването на вземане на „К. Т“ ЕООД, гр. Бургас до размера на сумата 107 541.65 лв. от претендираните 120 000 лв. и с влязло в сила постановление от 5.11.2018 г. на ЧСИ рег.№ * е било прекратено изпълнително производство по изп. д. № 20178370400300 по отношение на длъжника П. Й. В. на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК и на 13.11.2018 г. на П. В. е издаден изпълнителен лист срещу „К. Т“ ЕООД, гр. Бургас за сумите и таксите, събрани от ЧСИ в хода на прекратеното изпълнително дело.

Въззивният съд е счел, че фактът на прекратяване на изпълнението против П. Й. В., а съответно и спрямо процесния имот в хода на делото, не е пречка да се произнесе по съществото на спора, като е изложил съображения, че доколкото по време на провеждането на принудителното изпълнение П. Й. В. е бил конституиран като длъжник в изпълнителното производство, въпросът за принадлежността на имуществото, обект на изпълнение, е бил от значение. Само фактът, че в по-късен момент този длъжник е изгубил това си качество занапред, не може да промени обстоятелствата, свързани със собствеността. Това е друго, различно правоотношение и материалноправните въпроси, касаещи облигационните отношения, породили вземането, предмет на принудително изпълнение, са колатерални на него. Сам по себе си спорът по чл. 440 от ГПК е с различен обсег на доказване и разрешаването му по същество не се засяга от гореизложените обстоятелства. Те биха имали значение само относно правния интерес от воденето му, но ищецът е изложил изрични съображения, че не желае да десезира съда с иска си, обосновавайки интереса си от поддържането му. Поради това и с оглед евентуалното отражение на изхода на спора по делото върху основателността на действията на съдебния изпълнител и отговорността му за тях, и върху други странични имуществени отношения между страните, обусловени от наличието или липсата на условия за провеждане на изпълнение върху процесния имот към него момент, въззивният съд е счел, че дължи произнасяне в рамките, очертани с исковата молба, определящи и предмета на правораздаване.

Доводите в касационната жалба, както и твърдението за противоречие с практиката на ВКС в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са свързани с допустимостта на въззивното решение.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение, с което искът по чл. 440 ГПК е разгледан по същество в хипотеза, в която в хода на делото е признато за установено, че вземането на взискателя против длъжника в изпълнението не съществува и принудителното изпълнение е прекратено срещу длъжника.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190 от 5.12.2018 г., постановено по гр. д. № 506 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Сливен.

Указва на С. Д. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 43.62 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: