Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на десети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяА. Д. по адм. дело № 11290/2021
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Русе срещу решение №30/30.06.2021 г. по адм. дело №157/2021 г. на Административен съд - Русе, с което е изменен по жалба на С. Н. АД, с. Николово, общ. Русе, акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от директора на ОДБХ - Русе, в частта по отношение на определената оценка за стокови животни по позиции от №1 до №12 включително, от 1 106 340, 74 лева на 2 005 168, 12 лева, както и по отношение на определената оценка за животни свине - майки по позиции от №302 до №1488 включително, от 290 921,83 лева на 1 004 108, 04 лева, поради което е увеличен общия размер на определеното с акта обезщетение от 1 866 787,48 лева на 3 478 801, 07 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспорения акт, присъждане на разноски по делото, прави алтернативно възражение за прекомерност на разноските за адвокат на другата страна.
Ответникът по касационна жалба - С. Н. АД, с. Николово, общ. Русе, чрез процесуален представител в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноските по делото.
Настоящият съдебен състав е сезиран и с частна жалба на С. Н. АД, с. Николово, общ. Русе, срещу определение от 23.09.2021 г. по адм. дело № 157/2021 г. на Административен съд - Русе, с което частично е уважена молбата за изменение на решението чрез присъждане на пълния размер претендирани разноски и иска отмяната му и присъждане на пълния размер претендирани разноски.
Ответникът по частна жалба - директорът на ОДБХ - Русе, чрез процесуален представител в писмено възражение, взима становище за частична недопустимост и неоснователност на частната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.
Обжалваното в настоящето производство първоинстанционно решение е постановено след като с решение №2837/02.03.2021 г. по адм. дело №8402/2020 г. е отменено решение №12/18.06.2020 г. по адм. дело № 640/2019 г. на Административен съд - Русе, с което при първото разглеждане на делото пред първата инстанция е била изменена оспорената заповед като е било увеличено обезщетението поради допуснати съществени съдопроизводствени нарушения при събиране на доказателствата по делото.
При новото разглеждане на делото, АС - Русе, е взел предвид, че с частично оспорения пред него относно оценката акт за обезщетение е определено на дружеството - ответник по касация, обезщетение за умъртвени 13057 животни и унищожени 38100 кг фуражи в периода от 21.07.2019 г. до 30.07.2019 г. поради заболяване Африканска чума по свинете в с. Николово. АС е посочил, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа необходимите реквизити, допуснатите от административния орган нарушения на административно - процесуалните правила не могат да се приемат за съществени, но същите са се отразили при определяне на оценката, като е налице отменителното основание на чл.146, т.4 АПК - противоречие с материалното право. Според действалата към момента на издаването на акта приложима по време материално - правна норма на чл.144, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарно - медицинската дейност ( редакция преди изменението ДВ бр.13/2020 г.) обезщетението за животните следва да се определи по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. Оценката за животните в спорните позиции, определена от административния орган, е по цени на Националния статистически институт. Разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизотичните рискове (отм.2020 г.) обезщетението се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, но тази разпоредба противоречи на приложимата редакция на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, поради което и съгласно чл.5, ал.1 АПК и чл.15, ал.3 ЗНА следва да бъде приложена законовата норма. Посочено е и, че писмата от НСИ не съдържат информация за пазарната цена на животните, а за цени на производител. АС е приел, че пазарната цена на животните следва да бъде определена съобразно т.1 от заключението на вещото лице - по отношение на умъртвените стокови животни в общ размер на на 2 005 168, 12 лева, респективно по т.2 от заключението на вещото лице - по отношение умъртвените животни свине - майки по позиция от №302 до №1488 включително, в общ размер на 1 004 108, 04 лева. Този вариант на оценка в най - пълна степен отговаря на изискванията и критериите по чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, а именно определяне по пазарни цени, включително и по данни за цени от Европейския съюз за видовете животни, за които няма данни в страната, поради липса на пазар за такива животни. При обезщетението собственикът следва да получи сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, реализирана на свободния пазар, който размер на обезщетението кореспондира и с приложимата по време норма на чл.8, пар.1, ба от Регламент ( EС) №652/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. ( отм.2021 г.) Решението е правилно.
Законосъобразен е изводът, че обезщетението за животни се дължи по действалата към момента на издаване на акта редакция на чл.144, ал.1, т.1 ЗВМД, според която обезщетението за животните следва да се определи по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.5, ал.1 АПК и чл.15, ал.3 ЗНА при определяне на размера на обезщетението е приложена действащата законова разпоредба, а не противоречащата й подзаконова норма на чл.6, ал.1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизотичните рискове (отм.2020 г.), постановяваща че обезщетението е по пазарни цени, определени от НСИ. Законосъобразна е преценката за съответствие на приложимата законова разпоредба и с нормата на действалия към момента на издаване на акта чл.8, пар.1, ба от Регламент ( EС) №652/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. ( отм.2021 г.). В този смисъл възраженията относно конкретния размер на пазарните цени по заключението на вещото лице в касационната жалба представляват несвоевременно и съответно недопустимо оспорване на заключението на вещото лице, което не е било оспорено от касатора в срока по чл.200, ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК докато трае изслушването на вещото лице в съдебно заседание. Твърденията му, че така изменената оценка е неправомерна държавна помощ, не кореспондират с цитирания и анализиран от първоинстанционния съд текст чл.8, пар.1, ба от Регламент ( EС) №652/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. ( отм.2021 г.) изрично допускащ обезщетение до пазарната стойност на умъртвените, незасегнати от болестта животни.
Предвид изложеното не е налице твърдяното в касационната жалба касационно основания - материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение. Второто твърдяно касационно основание - противоречие с целта на закона на първоинстанционното решение не фигурира в чл.209 АПК като законоустановено касационно основание, поради което и не следва да бъде обсъждано. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество е неоснователна.
АС с решението е присъдил 56 967,60 лева разноски на дружеството от общо претендираните 76 887, 60 лева, включващи пълното възнаграждение от 24 960 за първата касационна инстанция и двете редуцирани възнаграждения до минималния размер по Наредба №1/2004 г. от 15 000 лева за всяка от първите инстанции поради неособено високата фактическа и правна сложност на делото, чийто изход е решен от заключението на съдебно - оценителната експертиза. За да постанови обжалваната част от определението, с което не е присъден пълния размер претендирани разноски над допълнително присъдените в размер на 6000 лева ДДС върху адвокатските възнаграждения за двете първи инстанции, АС е посочил, че е изложил подробни съображения в решението относно присъдения размер адвокатски възнаграждения за двете първи инстанции, техният размер, определен като минимален по Наредбата съобразно материалния интерес е достатъчно висок и напълно покрива вложените от процесуалните представители знания и усилия по защитата на техния доверител.
Определението е правилно. АС се е съобразил, както с минимално установените в Наредбата граници на адвокатските хонорари по дела с материален интерес и конкретния материален интерес на спора, така и със законовия критерий на чл.78, ал.5 ГПК, задължаващо го да съобрази фактическата и правна сложност на делото при своевременно направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в конкретния случай правилно е преценил, че определеният от него редуциран размер на адвокатско възнаграждение от по 15 000 лева, ведно с по 3 000 лева ДДС за всяка от двете първи инстанции не е занижено предвид неособено високата фактическа и правна сложност на делото, за която е изложил подробни мотиви в съдебното решение.
Определението като правилно също следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора по настоящето дело и направеното основателно възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна от 24 960 лв. предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото на ответника по касация следва да се присъдят част от претендираните от него разноски в размер на 18000 лева, платими от ОДБХ - Русе - от които 15 000 лева адвокатски хонорар съобразно минималния размер на чл.8, ал.1 от Наредба №1/2004 и начислен ДДС върху него в размер на 3000 лева, както и заплатената държавна такса за частната жалба в размер на 150 лева или общо 18150 лева разноски по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №30/30.06.2021 г. и определение от 23.09.2021 г. по адм. дело №157/2021 г. на Административен съд - Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Русе да заплати 18 150 (осемнадесет хиляди сто и петдесет )лева разноски по делото на С. Н. АД, с. Николово, общ. Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. С. п/ Тинка Косева