Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по подадена от адв. П. С., в качеството на процесуален представител на И. П. П., молба вх. на ВКС № 501287/28.02.2023 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски, в размер на 5030 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за подаден отговор на насрещната касационна жалба на ЗД „Б. И„ АД, от които 2710 лева – възнаграждение във връзка с обжалване на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2320 лева –възнаграждение във връзка с обжалване на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Ответникът по молбата – ЗД „Б. И„ АД, изразява становище за неоснователност на същата. Прави възражение за липса на доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение и за прекомерност на същото, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК.

За да се произнесе по молбата, ВКС Търговска колегия, състав на първо отделение, съобрази следното:

Производството по т. д. № 423/2022 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба на И. П. П. против решение № 837/19.07.2021 г. по гр. д.№ 3761/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която – след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4922/12.08.2020 г. по гр. д.№ 4453/2018 г. на Софийски градски съд - е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Б. И„ АД иск, с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ / отм. /, за разликата между присъдените 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 12.10.2013 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил – до претендираните - по частичен иск от общ размер 100 000 лева - 40 000 лева.

Ответната страна - ЗД „Б. И„ АД е подала насрещна касационна жалба против въззивното решение, в частта му, с която искът на И. П. е уважен за сумата над 2 500 лева..

С постановеното от състава на ВКС определение № 50089/13.02.2023 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и по отношение на насрещната касационна жалба на застрахователното дружество е приложена разпоредбата на чл. 287 ал. 4 ГПК.

При тези фактически данни, молбата е неоснователна.

Така постановеният изход на производството има като ефект отказ да бъде разгледан по същество спорът и по отношение на двете страни по него. Несъстоятелен е доводът, че следва да бъде овъзмездена дейността, обхващаща депозиране на отговор на насрещна касационна жалба и приложенията към нея, тъй като предвид разпоредбата на чл. 287 ал. 4 ГПК съдът не дължи произнасяне по нея и съответно липсва правно основание за присъждане на разноски. Направените от страните разноски в тази връзка следва да бъдат понесени от всяка от тях и не подлежат на присъждане в тежест на другата – в този смисъл и трайната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав /вж. напр. определение № 156/25.08.2020 г. по т. д. № 2003/2019 г. на I т. о., определение № 204/07.08.2017 г. по т. д. № 289/2017 г. на I т. о. и определение № 44/20.02.2020 г. по т. д. № 744/2019 г. на I т. о. /.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 501287/28.02.2023 г.,подадена от И. П. П., за изменение по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК на определение № 50089/13.02.2023г. по т. д. № 423/2022 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: