Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. М. В., чрез процесуален представител, против Решение № 514 от 11.04.2022 г. по в. гр. д. № 68/2022 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено Решение № 266466/08.11.2021г. по гр. д. № 13754/2020г. на Софийски градски съд, ГО, 1-17 с-в за отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявена от Б. М. В. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 19.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на направените разноски. Твърди се, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и критериите по т. 11 от ППВС № 4/1968г.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следния въпрос: „Как следва да се прилага критерият за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите и обстоятелствата, които следва да се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане в резултат на деликт при предявен пряк иск срещу застраховател? “

По така формулирания от касатора правен въпрос се твърди, че атакуваното решение противоречи на т. 11 от ППВС № 4/ 1968г., както и на практиката на касационната инстанция по приложението на чл. 52 ЗЗД, обективирана в Решение № 60092 от 08.07. 2021г. по т. д. № 1072/2020г. на ВКС, II т. о., Решение № 88 от 09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на ВКС, II т. о. и Решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т. о.

Ответникът по касационната жалба ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, евентуално – за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното производство е образувано по подаден от Б. М. В. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от реализирано на 19.06.2020 г. ПТП, при което на ищеца са били причинени травматични увреждания. С решението си първоинстанционният съд, след като е приел за недоказано възражението за съпричиняване, е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020г. до окончателното изплащане. Решението на първата инстанция е влязло в законна сила в уважената осъдителна част, както и в частта, с която е отхвърлен искът за разликата от 40 000 лв. до 50 000 лв.

Сезиран с жалба от ищеца в отхвърлителната част на претенцията за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., въззивният съд е приел за безспорен между страните факта, че процесното ПТП е настъпило на 19.06.2020 г. по АМ „Тракия” в посока Бургас, между управлявания от А. К. автомобил „О. М” и товарен автомобил „М. А”, като по време на маневрата товарният автомобил изненадващо навлязъл в насрещната лента за движение и настъпил удар, вследствие на който ищецът, пътник в първия автомобил, е получил травматични увреждания. Изложени са съображения, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от застрахователя. Като спорен между страните във въззивното производство е определен въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв.

За да потвърди обжалваното решение в отхвърлителната част, решаващият състав на въззивната инстанция след обсъждане на представеното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза и свидетелски показания, е приел за установено, че получените от ищеца вследствие на пътното произшествие увреждания са: счупване на горния край на дясна раменна става, множество открити рани на раменния пояс и мишницата, контузия и хематом на дясно око, контузии на главата, на шийни прешлени и на гръдния кош, и сътресение на мозъка. Обсъдил е интензивността на търпените физически болки, назначеното медико-терапевтично лечение и обстоятелствата, налагащи по-голямата му продължителност от обичайното, поради констатираното от вещото лице, при извършения от него на 16.09.2021г. преглед непълно възстановяване от получените увреждания: в дясна раменна става се наблюдавал ограничен обем движение при отвеждане на ръката настрани - 160 градуса при норма 180 градуса. За доказани от свидетелските показания са приети търпени от ищеца емоционални болки и страдания, породени както от самото ПТП, така и от ежедневните затруднения от хигиенно-битов характер, поради невъзможността да се самообслужва и необходимостта от чужда помощ, която свидетелката А. С. му оказвала в продължение на два месеца. За установено също така е намерено, че Б. В. изпаднал в състояние на страх да излиза навън, имал смущения на съня, което продължило около шест месеца, като пълно възстановяване не настъпило, а състоянието му не позволявало да продължи да полага труд в строителството. При определяне размера на обезщетението, въззивният съд е отчел възрастта на пострадалия – на 46 г., вида на телесните увреждания, необходимостта от чужда помощ за обслужване, остатъчното увреждане, изразило се в непълен обем на разгъване на раменната става в малък процент, нивата на застрахователните обезщетения и икономическите условия, като при съвкупната преценка на посочените факти и обстоятелства е споделил извода на пъроинстанционния съд, че справедливото обезщетение в случая възлиза на 20 000 лв.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основанието за допускане на касационно разглеждане на делото по формулирания материалноправен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/1968г., доразвита в решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателят.

За разглеждане на касационната жалба не се дължи държавна такса, тъй като жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по делото.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 514 от 11.04.2022 г. по в. гр. д. № 68/2022 г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.

Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС – за насрочване в публично съдебно заседание

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.