О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50228 [населено място], 05.05.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 1418/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. М. В., чрез процесуален представител, против Решение № 514 от 11.04.2022 г. по в. гр. д. № 68/2022 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено Решение № 266466/08.11.2021г. по гр. д. № 13754/2020г. на Софийски градски съд, ГО, 1-17 с-в за отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, предявена от Б. М. В. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 19.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на направените разноски. Твърди се, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите по т.11 от ППВС № 4/1968г.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следния въпрос: „Как следва да се прилага критерият за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите и обстоятелствата, които следва да се съобразяват при определяне на размера на...