Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д., от [населено място] против решение № 790 / 02.08.2016 г. по адм. дело № 492 / 2016 г. на Административен съд София – област. Поддържаните от касатора и относими касационни основания са за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при Националния осигурителен институт не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 790 / 02.08.2016 г. по адм. дело № 492 / 2016 г. Административен съд София – област е отхвърлил оспорването по жалба на В. Д. Д., от [населено място] срещу разпореждане № 4506-40-12 от 26.04.2016 г. на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Присъдил е разноски.

За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

По делото е установено, че жалбоподателят е работил по трудово правоотношение с [фирма], [населено място], считано от 26.03.2013 г. до 24.03.2016 г., когато последното е било прекратено от...