Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат А. М., срещу решение № 4193 от 16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 8349/2015 г. на Административен съд - София град. С него съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски в размер на 300 лв.
В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът е направил твърдения, че административният съд неправилно не е отчел, че в т. 1 от същия раздел на обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които били включени и в цената за достъп по т. 5; компенсационните разходи, включени в цената за достъп по т. 5, били покрити от Решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на КЕВР; неправилно било прието, че са налице основания за трикратно увеличаване на цената за достъп; неправилно било прието, че част от претърпените разходи от [фирма] ( [фирма]), се компенсират с Решение № Ц-27 и че тези разходи могат да се компенсират без законово основание и то за по-дълъг срок от нормативно установения; неправилно било възприето от съда, че КЕВР е имала право да приложи различен модел на ценово регулиране от нормативно предвидения, както и неправилно възприемане на понятието „други компоненти“, в които се включвали разходите от предходни периоди; неправилно било възприето, че [фирма] законосъобразно бил компенсиран с обжалваното решение; неправилно било възприето, че производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи трябвало да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа; административният съд погрешно приложил чл. 26 АПК; не било обсъдено нарушението по чл. 36а ЗЕ; не било обсъдено обстоятелството, че при издаването на обжалваното решение не били събрани и обсъдени всички обстоятелства и факти. По изложените съображения и тези в представените писмени бележки касаторът моли, да се отмени съдебното решение, като вместо него съдът да постанови друго такова, по съществото на спора, с което да обяви за нищожно Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. или да го отмени в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответната страна по касация КЕВР, чрез процесуалния си представител, в представените писмени бележки и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна [фирма] не ангажира становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, съдът е изяснил фактическата обстановка и релевантните за спора факти и обстоятелства. Неоснователни били твърденията за нищожност на оспорения административен акт. Същият бил издаден и при спазени административнопроизводствени правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Независимо, че предложената цена за достъп била определена с приетия доклад на назначената комисия да е 5, 41 лв/Мвч, КЕВР обсъдила Решение № Ц-6/13.03.2014 год., с което за първи път е била определена цената за достъп и следващите го такива, и въз основа на отчетените допълнителни разходи за резерв за периода м. 07.2012 г. - м. април 2015 год. и предложенията на производителите, както и с оглед другите съставни елементи при ценообразуването с оспорваното си решение правилно била приела цената да е 7, 14 лв./Мвч. Съдът правилно приел, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 ЗЕ, тъй като равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означавала еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата енергия, като участието на една категория производители не следвало да води до неоснователно обременяване на други дружества от енергийната система. С тези съображения прокурорът счита, че съдебният акт е обоснован и законосъобразен, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следвало да бъде оставен в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
С решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в раздел IV, т. 5, КЕВР е определила на [фирма], считано от 1.08.2015 г., цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, която се дължи от производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14 лв./MWh. Тази част от решението е била обжалвана от [фирма], за което безспорно е било установено, че е производител на ел. енергия от вятър (ВяЦ) с инсталирана мощност общо от 4000 MW.
С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката – с чл. 21, т. 8 ЗЕ на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят посочвал, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи (чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗЕ). Административният съд е приел, че оспорваното решение е постановено в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия, наричана само „Наредба № 1“. Изследвал е, че от дружествата, в частност [фирма], са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени били изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба №1/2013г., досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 ЗЕ било проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение били обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин било спазено изискването на чл. 26 АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата били надлежно уведомени чрез публикуване на информацията в интернет страницата на КЕВР.
Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от решението, съдът е съобразил предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснил е съдържанието на понятието „достъп“, определено в § 1, т. 15 ДРЗЕ, както и това, че [фирма] имало качеството на производител на електрическа енергия, според §1, т. 46 ДРЗЕ, поради което било длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с Решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електоразпределителните мрежи, което било отменено с редица решения на ВАС. За първи път цената за достъп била определена с Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на КЕВР, което също не било влязло в сила, поради това, че е обжалвано. Тези обстоятелства са били служебно известни на административния съд.
При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия член е посочено, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп била определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 07.2012 г.-м. 04.2015 г., като било отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които [фирма] не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следвало да бъдат включени разходи отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, били двата фактора, които водели до съществена разлика между цената за достъп, определена с Решение № Ц-6 от 2014 г. и обжалваното Решение Ц - 27/2015 г. Въз основа на този анализ съдът е направил извод, че определената цена за достъп съобразено с направените разходи за разполагаемост през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1.
Отделно от това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и нормата на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието „системни услуги“, определено в чл. 53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е посочено, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Поради това цената за достъп, в която са включени и други компоненти била преценена като съответна на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са направени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, съдът е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности.
По доводите в жалбата относно приложимостта на чл. 34 и 35 ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от [фирма] за предходния период, като е съобразил нормата на §8 ПЗРЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни.
Съдът е приел, че обжалваната част от решението на КЕВР е съответно на принципите на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 ЗЕ и е извел като краен извод, че определената цена за достъп на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце до електропреносната мрежа е законосъобразна и не е в нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По групата доводи в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при приемането на оспореното решение:
Доводите са неоснователни. От приложените по делото писмени доказателства съдът подробно е изследвал процедурата по приемане на решението, която е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период. По подадените заявления е била назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са били разгледани от КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата, при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1.
От данните по делото безспорно е установено, че проектът на решението е бил качен на интернет страницата на КЕВР и всеки, който е желаел е могъл да се запознае с него и да участва в общественото обсъждане. Обстоятелството, че [фирма] не е сторило това, не може да доведе до порок на процедурата по приемане на решението. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма вменено задължение КЕВР да уведомява всеки производител на електрическа енергия за качения проект на решение и предстоящото обществено обсъждане.
В касационната жалба е направено оплакване за несъбрани доказателства относно изпълнението на задължението на [фирма] по чл. 36а ЗЕ, от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Този довод за първи път се навежда в касационната жалба и на него не следва да му се отговаря. Въпреки това следва да се посочи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на [фирма], да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо [фирма], защото дружеството е обжалвало Решение № Ц-27/2015 г. пред съда и е упражнило правото си на защита.
Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато ако не е допуснато би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) дадени от [фирма]. Те са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че [фирма] е упражнило правото си на защита, поради което то не е било ограничено.
Поради това правилно съдът е приел, че решението е прието в съответствие на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация.
По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон:
Оплакването, че в цената по раздел IV, т. 1 от обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които същевременно били включени в цената за достъп по раздел IV, т. 5, поради което [фирма] получавало приходи два пъти за едни и същи разходи, съдът намира за неоснователно. По т. 1 на посочения раздел е определена цена за достъп за крайните стопански и битови потребители на ел. енергия, докато в т. 5 е определена цена за достъп само на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия. В случая касаторът не прави разграничение между ползвател на мрежата, чието легално определение е дадено в §1, т. 41а, б.“а“ ДРЗЕ, според което това е физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в съответната мрежа или снабдявано от такава мрежа и разграничението - потребител на енергийни услуги по §1, т. 41б, б.„а“, който е краен клиент, който купува енергия или природен газ. Трябва да се посочи, че касаторът има качеството на ползвател и на потребител на енергийни услуги, по смисъла на § 1, т. 41а, б.“а“ и т. 41б, б.“б.