Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К. Л. Б. от [населено място] срещу заповед №8121К-5250/22.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед.
Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на съдебния контрол в настоящето производство е заповед №8121К-5250/22.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на К. Л. Б. - разследващ полицай в Районно управление, в отдел "Разследване" към на ОДМВР - София, изпълняващ служебните си задължения в Районно управление Ихтиман е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени следните обстоятелства:
Жалбоподателят е извършил нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че за времето от 01.01.2015 г. до 16.09.2015 г. като разследващ полицай в Районно управление, в отдел "Разследване" към ОДМВР - София, изпълняващ служебните си задължения в Районно управление Ихтиман: 1. в качеството си на разследващ орган по досъдебно производство № 246 по описа на РУ - Ихтиман, е нарушил разпоредбите на чл. 207, ал. 1 от НПК - “Досъдебното производство се образува когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление”, чл. 10 от НПК - “...разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона”, чл. 13 от НПК - “Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина”, чл. 117 от НПК - “Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриването на обективната истина” и чл. 139, ал. 5 от НПК - “Свидетелят излага във формата на свободен разказ всичко, което му е известно по делото”, като в тази връзка, не е изпълнил служебните си задължения, вменени с типова длъжностна характеристика peг. № К - 12309/10.11.2010 г. за длъжността “младши отм. ши разследващ полицай в РУ на ОДМВР на отдел "Разследване" при ОДМВР“ – „Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването; събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина; При осъществяване на дейността си се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в разпоредбите на НПК; Събира и оценява съобщения и материали, необходими за разследванията и при необходимост взема решения по процесуални въпроси, за които носи лична отговорност“, дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) – "неизпълнение ла служебните задължения", за което се налага дисциплинарно наказание "порицание"; 2. в качеството си на разследващ орган по досъдебно производство № 246 по описа на РУ - Ихтиман, не е изготвил постановление за възлагане на ОИМ, съгласно разпоредбата на чл. 12 на Раздел II от Правила за взаимодействие между разследващите полицаи и другите полицейски органи по разследването по досъдебни производства, водени в структурите на МВР, утвърдени със Заповед № Iз-2469/02.12.2013 г., която определя, че “В тридневен срок от получаване на досъдебното производство водещият разследването съставя в два екземпляра постановление за възлагане на оперативно-издирвателни мероприятия (ОИМ), действия по разследването и/или други действия от полицейските органи и определя срок за изпълнение”, не е изпълнил служебните си задължения и е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200. ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР - "неизпълнение на служебни задължения", за което се налага дисциплинарно наказание "порицание"; 3. нарушил е чл. 6 от Раздел II на Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г., съгласно който “Всеки служител на МВР, приел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление е длъжен незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране”, като с неизпълнение на тези изисквания, е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР - “неизпълнение на служебни задължения”, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание". Според административнонаказващия орган, посочените нарушения представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - системни нарушения на служебната дисциплина за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години”, като съгласно легалната дефиниция на понятието “системни нарушения”, съдържаща се в т. 22 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗМВР, такива са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.
Дисциплинарното производство е образувано по повод извършена проверка, във връзка с постъпили данни за осъществени неправомерни деяния от служители от ОДМВР - София, съдържащи се в докладна записка рег. №517з-10352/26.06.2015 г. по описа на МВР и сигнал рег. №489702-1724/24.06.2015 г. на МВР и сигнал рег. №489702-1940/14.07.2015 г. на МВР, приключила със справка рег. №8121р-34468/16.09.2015 година от назначена комисия от министъра на вътрешните работи. В справката е направено предложение на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Изготвено е предложение №517р-20297/09.12.2015 г. от директора на ОД на МВР София, чрез ВПД директор на дирекция "Човешки ресурси" до министъра на вътрешните работи, с което се предлага на К. Б. да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". На 18.12.2015 г. година дисциплинарнонаказващият орган е изпратил покана до жалбоподателя за даване на писмени обяснения, която покана е получена лично от него на 21.12.2015 година. Писмените обяснения са депозирани от жалбоподателя пред дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ на 21.12.2015 година. Със заповед №8121К-5250/22.12.2015 г. министърът на вътрешните работи е наложил на Б. дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", с която служителят е запознат на 28.12.1015 година.
В хода на съдебното производство ответникът е представил:
1. Правилата за взаимодействие между разследващите полицаи и другите полицейски органи при разследването по досъдебни производства, водени в структурите на МВР и Заповед № Із-2469/02.12.2013 г. относно Утвърждаване на Правила за взаимодействие между разследващите полицаи и другите полицейски органи при разследването по досъдебни производства, водени в структурите на МВР;
2. Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер и Заповед № 8121з-782/24.10.2014 г., относно Утвърждаване на Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер;
3. Заповед рег. № Із - 2839/29.11.2010 г., относно Утвърждаване на типови длъжностни характеристики и типова длъжностната характеристика рег. № К-12309/10.11.2010 г. за длъжността "младши отм. ши разследващ полицай в Районно управление в ОДМВР";
При така приложените и обсъдени писмени доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, обосновава следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи и в предвидената писмена форма. Налице е обаче допуснато нарушение на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, съгласно която заповедта за дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на нарушението, а именно: мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено, както и разпоредбите, които са нарушени. В заповедта е посочено мястото и периода от време на извършване на нарушенията, но не са описани подробно всички фактически обстоятелства, които водят до твърдяните нарушения на служебните задължения от жалбоподателя. Цитирани са текстове от НПК и от ЗМВР, както и от вътрешноведомствени актове, но не са отразени фактическите действия или бездействия на жалбоподателя, с които е нарушил тези разпоредби. Тези нарушения не могат да бъдат изведени и от материалите в административната преписка, за да се приеме, че представляват мотиви на административния акт. Поради това не е налице нарушение на формата на административния акт, както и е нарушено правото на защита на служителя от МВР. Липсата на фактически обстоятелства също така е пречка за осъществяване на контрол за законосъобразност на акта.
ДНО е допуснал съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Посочването на бланкетният израз в заповедта, че тези изквания са изпълнени, е формално и не изпълнява изискването на закона, предвид липсата отново на конкретизация на фактите, които отговарят на всеки от посочените елементи на законовата норма.
От съдържанието на заповедта се установява, че наказанието на Б. е наложено за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че за времето от 01.01.2015 г. до 16.09.2015 г. в качеството си на разследващ полицай в РУП Ихтиман е извършил три нарушения на служебните си задължения, които са квалифицирани като "системни нарушения" по смисъла на т. 22 от §1 на Допълнителните разпоредби на ЗМВР. Нарушенията са подведени като такива по чл. 204, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице.
При тази формулировка на закона неизвършването на процесуални действия по чл. 10, чл. 13, чл. 139, ал. 5, чл. 117 и чл. 207, ал. 1 от НПК не може да бъде квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Служителите на МВР отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, а това са тези задължения, които не са включени в решаващата им дейност. Преценката за това колко и какъв вид процесуално следствени действия следва да бъдат извършени в рамките на едно разследване или дознание е въпрос, който е предоставен на преценката на разследващия орган и за тази си преценка той не носи дисциплинарна отговорност. В този смисъл неизвършването на определени процесуални действия, за които предвид особеностите на случая разследващият полицай е преценил, че не следва да бъдат извършени, не могат да бъдат разглеждани и приравнявани на дисциплинарни нарушения. С оглед на изложеното нарушентието по т. 1 от заповедта не може да се приеме като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
По отношение на нарушението по т. 2 от заповедта, изразяващо се в неизготвяне на постановление за възлагане на ОИМ съгласно разпоредбата на чл. 12 на Раздел втори от Правила за взаимодействие между разследващите полицаи и другите полицейски органи по разследването, утвърдени със заповед № з-2469/02.12.2013 година, съдът намира следното:
Не може да бъде възприет за основателен доводът на жалбоподателя, че са му вменени задължение по отменена заповед. Действително цитираната заповед е отменена с последваща заповед №8121з-989/17.08.2015 година, но отменената заповед също регламентира взаимодействието на разследващите полицаи с другите органи на МВР и съдържа аналогични правила и норми с отменената. Като нарушение е посочено "не е изготвено постановление за възлагане на ОИМ". Действително в досъдебното производство №246/2015 година не е приложен такова постановление, но въпреки липсата му са извършени процесуално-следствени действия: производството е започнало с първото процесуално действие по разследването-протокол за разпит на свидетел, приети са обяснения на лицата А. Г., П. Щ., Д. М., сведение от инспектор В. С. С., приложени са докладни записки относно лицето, управлявало товарен автомобил "Зил", както и справка за собствеността на амвтомобила, както и други писмени доказателства и резултати от издирвателни мероприятия. Поради това настоящият състав счита, че липсата на протокол за ОИМ не е било пречка за извършване на разследването по процесното досъдебно прозиводство, поради което не може да се приеме като нарушение, представляващо нарушаване на служебните задължения на жалбоподателя.
Нарушението по т. 3 от заповедта е посочено като "нарушение на чл. 6 от Раздел втори на Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед №8121з-780/24.10.2014 година". Така общо формулирано нарушението не е конктретизирано, като не е посочено кой заявителски материл е следвало да бъде предаден или докладван, за кое престъпление от общ характер и кога е постъпил този заявителски материал в РУП Ихтиман.
Изложените мотиви водят до извода за недоказаност на сочените дисциплинарно нарушения, както и за липса на системност при извършването им, поради което заповедта е материално незаконосъобразна.
На основание допуснатите нарушения на формата и на материалноправните разпоредби, сочени като правно основание за издаването на заповедта, същата следва да бъде отменена.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски, административният орган следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя разноски по делото в размер на 550 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника му и 10 лева държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №8121К-5250/22.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на К. Л. Б. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година".
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на К. Л. Б. от [населено място] разноски по делото в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен сътав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.