Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Г. В. В., чрез процесуалния й представител адв. С., против решение № 516 от 29.01.2016 г. постановено по адм. дело № 7622/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РДЗО-3676/10.07.2015 г. на председателя на Държавна агенция „Технически операции”, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за извършено нарушение по чл. 153, ал. 3, т. 3 вр. чл. 153, ал. 6 ЗМВР, й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност старши агент IV степен към ДПСРСТП в Държавната агенция „Технически операции”, считано от датата на връчване на заповедта.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, както и при нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция „Технически операции”, чрез служител с юридическо образование В. Б., в писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради...