Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Р. и от Управителя на Националната здравноосигурителна каса, гр. С., против решение № 60 от 12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 145 по описа за 2016 г. на Разградския административен съд, с което е отменено решение № РД-21-73 от 29.09.2016 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Разград

Изложени са съображения за необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални правила и на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Б. М. И. от [населено място], [област], е оспорила касационните жалби в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Разград и за недопустимост на касационната жалба на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

При извършената служебна проверка Върховният административен съд намери касационната жалба на Управителя на НЗОК за процесуално недопустима като подадена от трето лице, което не е страна по спора и няма правен интерес от касационното оспорване.

На основание чл. 153, ал. 1 от АПК като страни в производството по оспорване на индивидуалните административни актове се конституират оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Под „заинтересовани лица“ се имат предвид визираните в чл. 15, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от АПК граждани или организации по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Горестоящите административни органи по отношение на органа, издал оспорения акт, не са организации по смисъла на закона и нямат качеството на страна...