Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], подадена чрез управителя и представляващ дружеството Д. Ж., против решение № 1273/01.07.2016 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1906/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-02002814003063-091-001/22.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас – Р. К. Т. – началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията, и Г. В. В. – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 244/08.09.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 640 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК. Излагат се следните съображения: Мотивите не съда са нелогични, вътрешно противоречиви, несъответстващи на доказателствата, а крайните му изводи противоречат на материалния закон; допуснато е съществено процесуално нарушение, поради недопускането на допълнителна ССЕ и откриване на производство по оспорване на документ; решението не е съобразено с изготвени от данъчната администрация протоколи от извършена проверка, установяващи наличие на част от телефоните в магазините на ревизираното дружество; неправилно е приложена нормата на чл. 413, ал. 1 и ал. 2 НПК; не са съобразени от съда свидетелските показания и обясненията на управителя, както и заключението на ССЕ. Претендира се отмяна на оспореното решение на Бургаския административен съд, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго...