Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. С., от гр. С. З. против решение № 65 / 24.04.2013 г. по адм. дело № 100 / 2013 г. на Административен съд – С. З.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 5, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по жалбата – директорът на Районно управление „Социално осигуряване” - С. З. не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че със заявление вх. № 17973 / 28.09.2007 г. А. С. е поискала от ТП на НОИ да и отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Декларирала е изискуемите обстоятелства и е представила необходимите документи за удостоверяване на придобит осигурителен стаж. Заявената пенсия е отпусната като през годините след това е била изменяна съобразно допълнително придобит и деклариран осигурителен стаж.

С разпореждане № 4807147556 / 29.02.2012 г. на ръководител „ПО” е извършена поправка на разпореждането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 3 КСО и пенсията е...