Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.

Образувано e по жалба на П. И. Ц. от гр. С. против отказ за предоставяне на достъп за обществена информация от министъра на културата по заявление вх. № 97 – 00 – 0021 от 27.10.2010год. Жалбоподателят твърди, че министърът не е отговорил по нито един от поставените от него въпроси, като отговорите на същите са вменени по компетентност на Министерство на културата, а не са от компетенциите на Исторически музей - Панагюрище и Регионален исторически музей – гр. П.. М. В. административен съд да отмени отказа.

Ответният по жалбата министър на културата чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят е отправил искане до министъра на културата за достъп до обществена информация вх. № 97 – 00 – 0021 от 27.10.2010год. относно статута, собствеността и начина на придобиване от държавата на Панагюрското златно съкровище, като поисканите документи са формулирани в 9точки. От страна на министъра на културата е постановен акт, означен като решение, без номер и дата на издаване, с изх. № 97 – 00 – 0021/10.11.2010год. , издадено на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, с което се предоставя достъп до информация по т. 7 и т. 8 относно подробен опис на всички гостувания на Панагюрското златно съкровище извън страната от 1994год. до днес и броя на разрешените копия на...