Производството по делото е образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК по оспорване на Р. Н. М. от гр. В., съдържаща искане за прогласяване нищожността на чл. 247а от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/. С жалбата се поддържа, че оспореният текст противоречи на чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 75, ал. 2 от АПК.

Ответникът - Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Участвуващият в производството на основание чл. 192 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Процесната норма на чл. 247а ППЗМВР не е нищожна, тъй като е част от ПМС за изменение и допълнение на ПМС № 126/06г., с което е приет ППЗМВР. Постановлението е прието по надлежен ред от компетентен орган, при спазена процедура, поради което няма основание да се приеме, че конкретно оспорената разпоредба на чл. 247а ППЗМВР е нищожна. Счита, че е неправилно наведен довода на жалбоподателя за неприложимост на чл. 99 ал. 1 т. 1 АПК, поради това, че заповедта за дисциплинарно наказание на държавен служител, в т. ч. и тази по ЗМВР, носи всички белези на ИАА и не е изключена от обхвата на чл. 99 АПК. При условията на чл. 99, ал. 1 и в случай на констатирана незаконосъобразност по т. 1, влязъл в сила административен акт може да бъде отменен или изменен от съответния компетентен административен орган по чл. 100 от АПК и в сроковете по чл. 102 АПК. Действията на посочените в чл. 247а ППЗМВР лица имат характер на сигнал до компетентния орган затова, че са установени обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 АПК, което в никакъв случай не отнема инициативата на този орган по смисъла на закона.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение констатира следното:

По предложение на министъра на вътрешните работи е разгледан проект на Постановление на Министерския съвет /ПМС/ за изменение и допълнение Правилника за прилагане на Закана за министерство на вътрешните работи /ППЗМВР/. Предложението е придружено с доклад на вносителя относно включената в Правилника регламентация. Проектът е изпратен за съгласуване на останалите министри, които депозират писмени становища (писмени становища, справка за становищата, получени по проекта за Постановление на Министерския съвет за приемане на ПМС за изменение и допълнение ППЗМВР).

Проектът е разгледан на заседание на Министерския съвет, проведено на 06.01.2010 г. в присъствието на 15 членове на кабинета и е приет на същото заседание с направените уточнения (протокол № 1/06.01.2010 г., т. 12). Протоколът от заседанието е подписан от министър - председателя и от главния секретар на министерския съвет.

На 19.01.2010 г. е обнародвано в ДВ, бр. 5 Постановление на Министерски съвет № 2 за изменение и допълнение на ППЗМВР, приет с ПМС № 126 от 2.06.2006 г. на Министерския съвет на Р. Б., с което е приета оспорваната в настоящото производство разпоредба на чл. 247а от Правилник за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи.

При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд на четвърто отделение достигна до следните изводи:

По допустимостта на жалбата, Върховния административен съд се произнесъл с определение от 13.07.2012 год. , поради което не следва да се излагат допълнителни съображения от настоящия състав на съда. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Правилникът е издаден при спазване на формалните и процедурни изисквания. Същият е приет с Постановление на Министерския съвет, подписано от министър-председателя и от главния секретар на кабинета. Представеният за разглеждане в Министерския съвет проект за постановление за приемане на подзаконовия нормативен акт е придружен от доклад на министъра на вътрешните работи. Представени са и получените от министрите становища по проведеното съгласуване на проекта и справка за отразяването им. С това са изпълнени изискванията на чл. 31, ал. 2, от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (УПРМСНА), приет с ПМС № 229 от 23.09.2009 г., в сила от 2.10.2009 г.

Оспореният подзаконов нормативен акт е приет на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум (на заседанието присъстват 15 от всички членове на кабинета), по общо съгласие на органа, в съответствие с регламентацията на чл. 50 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и е обнародван в Държавен вестник бр. 5 от 19.01.2010 г. съгласно чл. 38 от Закона за нормативните актове (ЗНА).

Оспорваната разпоредба на чл. 247а от ППЗМВР е приета съобразно законовата делегация на чл. 231 от ЗМВР, в която е предвидено, че „

Дисциплинарните нарушения извън посочените в чл. 227, ал. 1 и редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в правилника за прилагане на закона”.

В разглеждания случай, твърдението на оспорващия Р. Н. М., че разпоредбата на чл. 247а от ППЗМВР на Глава шеста /Дисциплинарна отговорност/ е в противоречие с разпоредбата на чл. 100 от АПК е неоснователно. Текстът на оспорваната норма на чл. 247а от ППЗМВР гласи: „Предложения за отмяна на влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание, издадена в нарушение на установените в ЗМВР и в правилника правила, която не е оспорена по административен и съдебен ред, могат да правят директорът на дирекция "Човешки ресурси" - за всички служители, и ръководителите на звената "Човешки ресурси" - за служителите в съответните структури на МВР”.

Като нормативен акт, който се издава за прилагане на закон (чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове), правилникът има за цел да регламентира изчерпателно материята, до която се отнася. Ето защо с подзаконовия нормативен акт са регламентирани изчерпателно обществените отношения, свързани с условията и редът за отмяна на влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служители в министерство на вътрешните работи.

Възприетата с наредбата регламентация в чл. 247а от ППЗМВР изцяло кореспондира с материалноправната норма на 100 от АПК, в която са предоставени правомощия на административния орган по своя инициатива да възобнови административното производство. В оспорваната разпоредба, законодателят е възложил правомощия на директорът на дирекция "Човешки ресурси" и ръководителите на звената "Човешки ресурси", като е диферинцирал за кои служби и структури на МВР могат да правят предложения за отмяна на влезлите в сила заповеди за налагане на дисциплинарни нарушения, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.

Определянето на тези правомощия следва да се приемат за такива които са възложени на помощен орган и становището му не обвързва органът по назначаването, тъй като нему е предоставена преценката от издаването на заповед за отмяна на влезлият в сила индивидуален административен акт. В правомощията на последния е, след като се запознае и оцени направеното предложение, да отмени или откаже отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение. Този извод следва да се направи от разпоредбата на чл. 150в. от ППЗМВР в който са регламентирани правомощията на Дирекция "Човешки ресурси", а именно – да подпомага министъра на вътрешните работи при формиране, провеждане и контрола по изпълнението на политиката по управление на човешките ресурси, а в т. 6 е възложено задължение да анализира и контролира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика в структурите на МВР и да осъществява методическо ръководство и контрол на дисциплинарните производства при тежки дисциплинарни нарушения.

Следва да се има предвид, че производството възобновяване регламентирано в разпоредбата на чл. 99 АПК, е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност и като последица – стабилитет по отношение на адресата на акта. С производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната, по една или друга причина, неправилност на акта към момента на неговото произнасяне. В този смисъл е дообяснена законовата норма в чл. 247а от ППЗМВР, като е детайлизирана процедурата чрез изготвяне на предложения от директорът на дирекция "Човешки ресурси" - за всички служители, и ръководителите на звената "Човешки ресурси" - за служителите в съответните структури на МВР, за отмяна на влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание, издадена в нарушение на установените в ЗМВР и в правилника правила, в случаите когато не е била оспорена по административен и съдебен ред.

Всичко изложено, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за отмяна на оспорената разпоредба. Същата е инкорпорирана в подзаконов нормативен акт, издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Р. Н. М., от гр. В., със съдебен адресат - гр. С. ул. „Б. А.”№12, против чл. 247а от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. П./п/ С. С.

С.С.