ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628

гр. София, 05.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. К. гражданско дело № 20228002103951 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 6452 от 19.08.2022г. на М. Б. А., подадена чрез адв. В.Т., против решение №120 от 13.07.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 232/2022г. на Пловдивския апелативен съд, I граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 201 от 18.02.2022г. по гр. дело № 1971/2020г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на М. А., предявен против К. Р. Г.-Б. и Н. Ж. Б. -за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 78, том I, рег.№ 558, дело № 69 от 27.03.2019г. на нотариус К.Б. с рег. № *** на НК и с район на действие РС-А., поради пълно неизпълнение на поетите с договора задължения.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката, преповтаря оплакванията в касационната жалба и навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК, по следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС-решение № 284 от 01.10.2014г. на IV ГО: 1. Как, кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му; 2. За последиците от неприемането от страна на кредитора на изпълнението на такъв договор и 3. За задължението на длъжника при неоказано съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент.

Ответниците по касационната жалба К. Р. Г.-Б. и Н. Ж. Б., в писмени отговори изразяват становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Ищцата М. Б. А. е предявила против ответниците К. Г.-Б. и Н. Б. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД-за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 78, том I, рег.№ 558, дело № 69 от 27.03.2019г. на нотариус К.Б. с рег. № *** на НК и с район на действие РС-А., поради пълно неизпълнение на поетите с договора задължения.

По делото е установено от фактическа страна, че с договора от 27.03.2019г. ищцата е прехвърлила на ответницата К. Г. -Б. собствените си недвижими имоти-апартамент в [населено място] на [улица] и намиращия се в същата сграда гараж №1, срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като осигурява цялостната й издръжка (без заплащане на стойността на лекарствата), да полага грижи за задоволяване на всичките й нужди от битов характер, като й осигурява добра лична хигиена и хигиена на дома, приготвяне на храна, медицинска помощ и лекарства, да извършва ремонти на жилището и въобще да й осигурява пожизнено нормални условия за живот, които грижи ще се полагат в прехвърленото жилище лично от приобретателката К. Г. и чрез нейните родители; след смъртта на прехвърлителката, Г. се е задължила да поеме разноските по погребението й и следващите се панахиди. Прехвърлителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия имот. Доколкото договорът е сключен по време на брака на К. Г. с Н. Б., и предвид възмездния му характер, имотите, предмет на договора са придобити в режим на СИО (липсва регистриран друг режим на имуществени отношения), а задълженията по договора са поети съвместно от съпрузите. Въззивният съд е установил, че преди датата на процесния договор, ищцата била прехвърлила процесните имоти с друг договор, сключин но 16.11.2015г. с трети лица отново срещу задължение за издръжка и гледане; през 2016г. А. предявила иск за разваляне на този договор поради неизпълнение и с решение №744 от 31.05.2018г. по гр. дело №2854/2016г. на Окръжен съд-Пловдив договорът от 16.11.2015г. бил развален. Установено е, че в хода на това производство, още през м. 10.2016г., ищцата допуснала Ф. и Р. Г.-родители на К. Г., да живеят в жилището й. Съдът е установил, че в началото на съвместното съжителство и малко след сключване на процесния договор от 27.03.2019г. отношенията между тях били хармонични и близки. Няма спор, че преди 2016г. ищцата е страдала от неинсулинозависим диабет с диабетна полиневропатия, хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, вторична глаукома и подагра, според представените епикризи. Установено е, че отношенията се влошили няколко месеца след сключването на договора, като на 04.08.2020г. А. подала исковата молба за развалянето му; с нотариална покана, връчена на 06.11.2020г. тя дала 10-дневен срок на родителите на приобретателката да напуснат имотите й и да й предадат ключовете за тях; на 17.12.2020г. А. сменила патрона на входната врата и от тогава не допуска Г. в жилището и те не живеят заедно с нея.

Въззивният съд е установил, че в изпълнение на договорните си задължения ответниците са плащали консумативите за процесните имоти за електроенергия, ВиК услуги и стационарен телефон още от преди сключването на договора и са продължили да ги плащат и в хода на производството до м. декември. 2020г., когато родителите на ответницата Г. са били принудени да напуснат жилището. От свидетелските показания съдът е приел за установено, че докато са живели заедно, включително през релевантните 2019г. и 2020г., Ф. и Р. Г. се грижели за общата прехрана-пазарували от магазина хранителни продукти, приготвяли на двора буркани със зимнина и засаждали зеленчуци в частта от двора на ищцата; обзавели жилището й със своите домакински уреди-печка за готвене, пералня, хладилник, които се ползвали от всички; Г. поддържала общото домакинство, като перяла, чистела, готвела; двете с К. Г. през пролетта на 2020г. мили щорите и прозорците, а през есента прали килимите. Процесното жилище се отоплява на парно, като котела за същото бил купен от Р. Г., който по-късно организирал и ремонта му; Г. осигурявал дърва и въглища за парното и поддържал същото; ремонтирал приземната стая, която се давала под наем; осигурявал транспорт на ищцата, като я возел с колата си, където било необходимо. Предвид така установеното, въззивният съд е приел, че по време на съвместното съжителство на ищцата с родителите на приобретателката в общото домакинство отпреди сключването на процесния договор и след това съпрузите Г. са били поели цялостната грижа по прехраната, поддържането на бита и обслужването на нуждите на ищцата.

Съобразявайки събраните гласни доказателства, съдът е приел, че първият повод за влошаване на отношенията е обстоятелството, че поради невъзможността на Г. да плащат сметките за два телефона-стационарен и мобилен, през лятото на 2019г. те взели от ищцата мобилният й телефон, който тя ползвала наред със стационарния и който й бил осигурен от бащата Г.. Това съдът е установил и от даденото интервю-беседа от ищцата пред вещото лице по назначената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, в което е споделила: „....най-напред ме засегнаха с телефона.... Другият повод за конфликт през есента на 2019г. бил нежеланието на ищцата да яде храната, приготвена от Г., тъй като била солена и мазна, приготвяла се чак след 19, 00 часа, когато Ф. се връщала от работа, а ищцата е диабетичка и трябвало да се храни в 18, 00 часа. В тази връзка ищцата поискала да бъде записана на социален патронаж, за което уведомила приобретателката, и през м. 12.2019г. свидетелката Д. я записала на такъв. Третият повод за влошаване на отношенията, според установеното от въззивния съд, е желанието на ищцата да й бъде купена противогрипна ваксина през есента на 2019г., като първоначално родителите на К. отказали, след което ваксина била купена, с пари дадени от ищцата и такава й била поставена.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че не се установява след сключването на договора Г. да са преустановили или занемарили полаганите за А. дотогава грижи, които очевидно са удовлетворявали нейните нужди в този им обем, след като е взела решение да прехвърли имота на дъщеря им, приемайки изрично с договора те да продължат да се грижат за нея. Посочил е, че ищцата е започнала демонстративно да се отдръпва от тях - внезапно решила, че храната, която подсигуряват и приготвят през целия период на продължилото към този момент три години съвместно съжителство, вече не е подходяща за нейното здравословно състояние на диабетик, при положение, че това й заболяване е било налично още отпреди да се познават, като е започнала да ползва услугите на социален патронаж; отделила се да се храни в хола, вместо във всекидневната, където до тогава заедно са се хранели; започнала да дава чаршафите и дрехите си за пране на съседи; оплаквала се пред тях и ги водела в стаята й, за да им покаже, че прозорците, завесите и щорите не са почистени. Въззивният съд е посочил, че това поведение на ищцата е осъзнато и целенасочено към създаване на предпоставки за разваляне на договора и освобождаване на жилището й от Г.. В подкрепа на този извод според съда е и заключението на комплексната медицинска експертиза, според което М. А. не страда от психични заболявания и не са нарушени възможностите й да следва морално етичните си разбирания, да разбира и ръководи действията си, да разбира последствията от тях и поведението на околните спрямо нея, в състояние е да осъзнава действията, поведението и намеренията си и да защитава интересите си по убедителен и категоричен начин, без да е повлияна от болестни механизми или нарушени когниции. Съдът е намерил за неоснователно твърдението на ищцата, че била манипулирана чрез преднамерено добро отношение на Г. докато прехвърли имота на дъщеря им, доколкото, според споделеното в психологичното интервю съвместното им съжителство е било по нейна инициатива. Посочил е, че не са установени конкретни обстоятелства за негативна промяна в отношение на Г. и лошо поведение спрямо нея след сключване на договора. Обстоятелството, че според заключението, така предприетите от А. действия и поведение са с характеристики на прекомерна доверчивост, повлияност, податливост в първоначалните си взаимоотношения, са обяснени именно с усещането за самотност, което тя самата определя като „по-страшно от болест, като е допускала действията и поведението на съжителствалите с нея да са според нейните очаквания и мироглед. След като е установила, че събитията от бита, свързани с телефона и ваксината, не съвпадат с очакванията й, е променила отношението си към Г., като е започнала да се дразни и напряга от начина на общуване между тях на висок тон и чести кавги. След тези случаи ищцата взела решение и предприела действия за разваляне на договора и за освобождаване на жилището й от семейството по принудителен начин. По този повод и в тази връзка отношенията им са ескалирали до кавга със заплахи и физическа агресия и до подаване на жалби до прокуратурата един спрямо друг. Според въззивния съд до момента на предприетите от ищцата действия по ограничаване на достъпа до жилището, от страна на ответниците и на Г. не е имало промяна в дотогавашното им поведение, като те са продължили да плащат сметките за ток, вода и телефон, както и да се грижат за домакинството по същия начин, без да я ограничават в каквото и да било, да я лишават или влошават условията на живот, а и са се опитали чрез нарочен разговор да изяснят причините за недоволството й, с което до изгонването им от нея са полагали дължимите й се грижи и натурална издръжка. Приел е, че спорадичното полагане на грижи от други лица, след влошаване на отношенията, не опровергава установеното изпълнение на договорните задължения, съобразено с интереса на А. като кредитор. Посочил е, че целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, съобразно конкретното му положение и състояние и общоприетите норми на поведение, без да му се натрапват грижи свръх тях, които той не желае да приеме, както и без качеството му на живот да бъде влошавано. В тази връзка, според съда, лишаването от мобилен телефон и отлагането на ваксинацията сами по себе си не могат да се приемат като действия на грубо неуважително отношение, като каквито очевидно са били емоционално възприети от ищеца, нито с тях тя е била лишена от комуникация по телефона, предвид наличието на стационарен такъв, или от нужните й здравни грижи, доколкото ваксината е била поставена. Посочил е също, че начинът на общуване между съпрузите Г. не се установява да е извън приемливите граници на поведение и да е довел до нетърпима атмосфера в общо обитаваното жилище. Според въззивния съд, установеното по делото грубо морално укоримо отношение и поведение е проявено от Ф. Г. едва когато ищцата е предприела действия по принудителното извеждане на семейството от жилището, от когато на практика то не живее заедно с нея, а невъзможността за престиране на дължимите на ищцата грижи и натурална издръжка е възпрепятствано от самата нея без наличие на основателна причина. При това положение съдът е приел, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, която, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД, освобождава длъжниците от отговорност за неизпълнение на задълженията им в натура, но не и от задължението да продължат да престират като трансформират същото в парично чрез плащане на издръжка, съобразно чл. 97, ал. 1 от ЗЗД. Действия в тази насока те своевременно са предприели, изпращайки й с пощенски запис на 21.10.2020г. сумата 805 лева за покриване на направените от нея разходи за храна от социални грижи и платени такси за кабелна телевизия, както и с два пощенски записа от 10.02.2021г. сумите от по 200 лева за издръжката й за месеците януари и февруари на 2021г., които суми тя е отказала да получи. Същевременно са поискали с молба от 14.01.2021г. размерът на дължимата издръжка да бъде определен по съдебен ред. В тази връзка са предявили иск, по който е образувано отделно исково производство. Предвид това съдът е приел, че не следва да обсъжда приетото заключение на ССчЕ относно месечният разход за издръжка. Поради всичко изложено въззивният съд е направил извод, че за ищцата не е възникнало потестативното право за разваляне на договора, поради което е приел, че предявеният от нея иск е неоснователен и доколкото е налице съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че при тези мотиви на въззивната инстанция не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в практиката на ВКС, във връзка с упражняване правото на изправната страна да развали договора поради виновно неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението съдържа преценката на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните принципи на гражданския исков процес. От подробно изложените мотиви в обжалваното решение е видно, че въззивният съд е достигнал до извод за липса на доказано виновно неизпълнение на задълженията по сключения договор за гледане и издръжка от ответниците и родителите на първата ответница. Оплакванията във връзка с обсъждането от въззивния съд на събраните по делото доказателства, представляват доводи за неправилност поради нарушения на процесуалните правила, които обаче не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност на решението, по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по поставените въпроси, които макар да са обуславящи, не са решени от въззивния съд в противоречие с приетото в съдебната практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ГПК относно развалянето на алеаторен договор. Според тази пракика - напр. решение от 16.04.2015г. по гр. д. № 5105/2014г. на IV ГО на ВКС за да бъде изправен длъжникът по договор за издръжка и гледане, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя и сам). Кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи). Точно изпълнение на задължението за издръжка и гледане е налице когато длъжникът осигурява ежедневно нуждата от издръжка, храна и дрехи на прехвърлителя, като полага грижи за неговото здраве, хигиена и домакинство в онзи обем, срещу който всъщност кредиторът се е съгласил да престира своето право на собственост - решение № 163/07.10.2019г. по гр. д. № 229/2019г. на III ГО, решение № 327/25.02.2015г. по гр. д.№1205/2014г. на IV ГО и решение № 863/ 22.12.2010г. по гр. д. № 1534/2009г. на IV ГО. В цитираното от касаторката решение № 284/01.10.2014г. по гр. дело № 1892/2014г.. на IV ГО също е прието, че за да е налице точно изпълнение на договора за издръжка и гледане от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези условия е сключен договорът. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при множество длъжници. В цитираната съдебна практика е посочено, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Неприеманетото, съответно неоказването на съдействие от негова страна не освобождава длъжникът от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация за задължението за издръжка. В решението № 284/01.10.2014г. по гр. дело № 1892/2014г. на IV ГО е прието също, че дори при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Затова, при поддържано в процеса възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът по договора ще бъде изправна страна, ако преди това е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност, или е предоставил парично изпълнение. В случая, въззивният състав е подробно е анализирал доказателствата, доводите на страните и възраженията им по същество на правния спор не само поотделно, но и в съвкупност, формирал е собствени фактически и правни изводи, като е мотивирал същите в обстоятелствената част на акта си. Тълкувайки волята на страните по процесния договор, съдът е определил обема на договорените задължения. Съпоставил е съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителката, съобразявайки възрастта й, физическото и здравословното й състояние преди сключването на договора и през целия срок на изпълнение на задължението. Отчел е установеното от събраните доказателства предоставяне в релевантния период на натурална издръжка - закупуване и приготвяне на храна, плащане на режийни разноски, извършване на ремонтни дейности, осигуряване на удобен за прехвърлителката транспорт и полагането на грижи за домакинството, прехраната, хигиената и здравето й. Приел е с оглед това, че изпълнението е пълно, ежедневно и се престира непрекъснато и в обем да бъдат задоволени нуждите на А. от място за живеене, храна, отопление, осветление и други ежедневни потребности. Съобразил е също отношението на кредитора към предоставеното от длъжниците изпълнение по грижи и издръжка, причините за влошаване на отношенията и поведението на ищцата и на семейството, полагало грижи за нея. В съответствие с цитираната съдебна практика и данните по делото за предприети от ответниците действия за плащане в полза на ищцата на суми за издръжката й, съдът е обосновал извод, че не е погасено вземането на А. за издръжка, което вземане, ще бъде установено по размер в образуваното от ответниците отделно производство. Въз основа на всичко изложено съдът е извършил преценката си има ли и какво е изпълнението по договора от приобретателката и родителите й. По поставените въпроси въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касаторката, а се е произнесъл в съответствие с нея, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на задължителна практика по въпросите само по себе си изключва и претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Доводите на касаторката, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост в изводите му, изградени при превратно възприемане на доказателствения материал по делото - гласни и писмени доказателства, не могат да обусловят основания за допускане на касационен контрол. Въпросите от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства не удовлетворят общо основание за достъп до касация - вж. мотивите в съобразителната част към постановките по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС .

Предвид изхода на делото, касаторката следва да бъде осъдена да плати на ответниците разноските за платено адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС в общ размер 2 400 лева, според представените договори за правна защита и съдействие от 12.10.2022г.

Така мотивиран, Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №120 от 13.07.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 232/2022г. на Пловдивския апелативен съд, I граждански състав.

ОСЪЖДА М. Б. А. с ЕГН [ЕГН] да плати на К. Р. Г. - Б. с ЕГН [ЕГН] разноски за производството пред ВКС в размер 1 200 лева.

ОСЪЖДА М. Б. А. с ЕГН [ЕГН] да плати на Н. Ж. Б. с ЕГН [ЕГН].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.