ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977

гр. София, 04.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20228002104804 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи ЕАД, [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт А. П. , срещу решение № 2125/02.08.2022 г. по в. гр. д. № 9547/2021 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 172547/10.08.2020 г. по гр. д. № 31346/2018 г. на Софийския районен съд и касаторът е осъден да заплати на основание чл. 200 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД на М. С. Ц. сумата 140 000 лв., представляваща парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния съпруг Е. Л. Ц., настъпила на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2018 г. до окончателното й плащане; н а София Е. Й. сумата 140 000 лв., представляваща парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния баща Е. Л. Ц., настъпила на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2018 г. до окончателното й плащане; на Н. Т. Л. сумата 35 000 лв., представляваща парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния син Е. Л. Ц., настъпила на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2018 г. до окончателното й плащане; на Л. Ц. Л. сумата 35 000 лв., представляваща парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на неговия син Е. Л. Ц., настъпила на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран въпросът „с оглед на така посочената фактическа обстановка и решението на съда, то в какъв размер би следвало да бъде определено обезщетението съпоставено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - по справедливост. Не се сочи и не се обосновава нито едно от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба не са депозирали писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в периода от 06.01.1993 г. до 24.07.2015 г. включително, Е. Л. Ц. е работил при „Напоителни системи ЕАД, като от 02.01.2014 г. е заемал длъжността „монтьор на съоръжения ОПС в ХТР „Дунав до смъртта му на 25.07.2015 г. в резултат на злополука от 24.07.2015 г., която с разпореждане № 5104-14-5 от 03.08.2015 г. на длъжностно лице при НОИ - ТП - П. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Установено е, че на 24.07.2015 г., при предприети действия за извършване на монтаж на помпа на ОПС Карабоаз, [населено място], е настъпила трудова злополука, при която са пострадали лицата В. Д. М., заемащ длъжността „ръководител звено ХТР, и Е. Л. Ц., на длъжност „монтьор на съоръжения ОПС (отводнителна помпена станция), като първият от тях е починал в деня на злополуката поради асфикция, а вторият е починал на 25.07.2017 г. поради интоксикация със сероводород и черепно-мозъчна травма. Посочено е, че в 8.00 часа на 24.07.2015 г. Е.

Л. Ц. и Д. И. О., преди да предприемат поставянето на помпата в шахтата в ПС „Карабоаз, влезли в нея за да проверят нивото на канала и да преценят дали ще могат да работят, но след около 20 секунди предприели излизане, тъй като им станало лошо и започнали да се задушават; О. чул как Е. Ц. се качва след него по стълбата, но 4-5 стъпала преди да излезе от шахтата се пуснал от стълбата и паднал; установено е, че размерите на процесната бетонова шахта са 1.4 м х 3.00 м и дълбочина 5 м; установено е, че двамата работници не са били обезопасени с каски и въжета и че са предприели влизането в шахтата в отсъствие на ръководителя на групата В. М. и на други двама служители на дружеството, които са били на обекта, но извън сградата на станцията; установено е, че работодателят е осигурил необходимите лични предпазни средства, като в ХТР-Г. са разполагали с 2 бр. защитни каски и с 3 бр. въжета; установено е също, че на Е. Ц. е бил проведен последен периодичен инструктаж на 01.07.2015 г. Прието е, че работодателят е допуснал нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 7 ЗЗБУТ, чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и на чл. 167, ал. 2, чл. 202, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 2, т. 6 и т. 7 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, които му вменяват следните задължения: да не допуска до места, където съществува сериозна или специфична опасност за живота и здравето лица, които не са подходящо инструктирани и екипирани; провеждане на извънреден инструктаж на работещите при организиране на ремонтни дейности, които изискват специфични мерки за безопасност, преди започване на изпълнението на задачите; проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място при извършване на ремонтни работи, свързани с риск за работещи и осигуряване на предпазни колани и осигурително въже при извършване на ремонтни работи в затворени съдове. Посочено е, че нарушения на чл. 33 ЗЗБУТ са допуснати и от В. Д. М., в качеството му на „ръководител звено ХТР, и от Е. Л. Ц., на длъжност „монтьор на съоръжения ОПС, които не са положили грижи за здравето и безопасността си, в съответствие с квалификацията им и дадените от работодателя инструкции. Формиран е решаващ правен извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на Е. Ц. в резултат процесната трудова злополука. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Посочено е, че с решение № 218 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 г., IV ГО на ВКС (постановено във връзка с предявен иск по чл. 200 КТ от неучастващия в производство наследник на Е. Л. Ц. - синът му Л. Е. Л.) е прието, че в случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, но въпреки това е предприел изпълнението й при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност, т. е. когато не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил, е налице съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука. Прието е, че в случая причини за настъпването на трудовата злополука се намират както у работодателя, така и у работника Е. Л. Ц. като процентът на съпричиняване на злополуката от страна на последния е 30 %. Изложени са мотиви, че въззивната жалба не съдържа оплаквания за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон при определяне размерите на обезщетенията по реда на чл. 52 ЗЗД, поради което и съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощие да проверява правилността на изводите на СРС относно справедливия размер на обезщетенията. Формиран е решаващ правен извод, че при отчитане процента на съпричиняване, исковете по чл. 200 КТ се явяват частично основателни.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на

Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Формулираният в изложението въпрос е свързан с преценката на конкретната фактическа обстановка по спора и не представлява принципен правен въпрос по смисъла на чл. 280 , ал. 1 ГПК. Не е обосновано и нито едно от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.

Предвид гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, в обжалваната му част.

Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2125/02.08.2022 г. по в. гр. д. № 9547/2021 г. на Софийския градски съд, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

1.