Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.П. Т. касационна жалба на ищцата Р. Т. Р.-И. срещу решение № 252 от 20.05.2022г. по възз. т.д. № 206/2022г. на АС - Пловдив.С него е потвърдено решение № 260031/01.02.2022г. по т. д.№ 183/2019г. на ОС - Пловдив за отхвърляне на иска на Р. Т. Р.-И. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, в качеството му на компенсационен орган, с правно основание чл. 284, ал. 1, т. 2 от КЗ отм., за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. М. при ПТП, настъпило на 26.01.2014г., на територията на Р. Б, причинено от застрахован водач на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със сертификат „зелена карта“, чийто застраховател няма представител за уреждане на застрахователни претенции в Р. Б.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК.Касаторът поддържа, че, предвид събраните по делото доказателства, неправилно е изключен от кръга на лицата, посочени в ТР № 1/2018г. и легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 ГПК е въведено основанието за допускане до касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос:

За приложение принципа на справедливост във връзка с присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия по см. на ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г.?

Приложното му поле е обосновано от касатора с доводи, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с ППВС № 4/26.05.1961г., ППВС № 5/24.11.1969г. и ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Наред с това, е въведено и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

С подадения чрез Адвокатско дружество „Д. и Б.“, представлявано от адв. А. Б., писмен отговор ответникът по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл. 288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Р. Т. Р.-И. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. М. при ПТП на 26.01.2014г., въззивният съд е приел за установено и безспорно, че на 26.01.2014г. бившият съпруг на ищцата М. М. е претърпял пътен инцидент и е починал, като ищцата е била в близки отношения с него и е претърпяла душевни страдания от смъртта му.Установил е, че за настъпването на ПТП е бил признат за виновен с влязла в сила присъда водачът на товарен автомобил с турска регистрация, турският гражданин Д. Д., чиято гражданска отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но застрахователят му няма представител за уреждане на застрахователни претенции в Р.Б.П е, че основният спорен въпрос е дали ищцата е в кръга на правоимащите да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. М..Съобразил е задължително установения в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. кръг на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък и задължително приетото в тях, че правоимащите лица следва да установят, че действително са претърпели вреди, както и, че не могат да претендират обезщетение близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, или съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.Отчел е, че посочените постановления са доразвити с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с което в кръга на материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по изключение е включено и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Съобразил е приетото в мотивите на посоченото тълкувателно решение, че привързаността трябва да е много по-силна от характерната за традиционните за българското общество семейни отношения и смъртта на родственика трябва да е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена или друга връзка.Счел е, че при приемане на посочените постановления и тълкувателно решение водещ е принципът на справедливостта, според който подлежат на обезщетяване само лицата, които най-пряко са засегнати от смъртта на близките си и загубата на морална опора и подкрепа.Направен е извод, че, за основателността на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от смърт на лице, извън посочения най-близък кръг, от една страна, трябва да бъде установена не просто близка, а трайна и дълбока емоционална връзка, която е много по-силна от традиционните за българското общество семейни отношения, т. е. отношения, идентични с тези с лицата от най-близкия кръг роднини, и, от друга страна – да бъде установено, че от смъртта на починалия ищецът търпи продължителни болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за подобна връзка.В конкретния случай въззивният съд е съобразил установеното, че ищцата е бивша съпруга на починалото лице, чиито граждански брак е прекратен 11 години преди пътното произшествие, и, че те имат две общи деца.Анализирал е показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, във връзка с представеното писмо от Агенция за социално подпомагане - Пловдив от 14.11.2019г. относно местоживеенето на детето Г., кредитирайки частично показанията на свидетеля М..Въз основа на тях е приел за установено, че след прекратяване на брака и в последните години преди произшествието ищцата и бившият й съпруг са живеели в различни населени места: ищцата е живеела в Пловдив, заедно с дъщеря им, а бившият й съпруг - в Първомай, за да се грижи за възрастния си баща, като те са имали обща търговска дейност, поради което са пътували често в един автомобил, а бившият съпруг на ищцата се е грижел за общата им дъщеря, поради което често се е срещал с нея и с ищцата, нейната майка, като понякога дори е преспивал в жилището им в Пловдив, като ищцата и бившия й съпруг са имали запазени добри отношения, основаващи се главно на общата грижа за децата и работата им.При тези данни решаващият състав е приел за недоказано съжителството на ищцата и бившия й съпруг да е продължило като съпружеско и след прекратяване на брака им, между тях да е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, по-силна от обичайната и равна по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване, както и ищцата в резултат на смъртта на бившия й съпруг да е претърпяла сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания.Счел е, че бившите съпрузи са запазили добрите си отношения и след развода, водени от необходимостта да осигурят благоприятни условия за отглеждане на децата си и/или поради общи бизнес – интереси, които са в рамките на традиционните, но тези близки отношения не са достатъчни според задължителната съдебна практика да приравнят бившия съпруг автоматично до лицата от най-близкия кръг роднини.Изведени са решаващи мотиви, че не е доказано създадената между ищцата и починалия й бивш съпруг емоционална връзка да е била изключително дълбока и трайна, много по-силна от обичайната за традиционните български семейни отношения, както и, че е недоказано претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на бившия й съпруг да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за подобен вид връзка, поради което искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Обжалваното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно, съобразно критериите в трайно установената практика на касационния съд по чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК.Касаторът не е обосновал и пряко от мотивите му не се установява нито прилагането от страна на въззивния съд на несъществуващ отм., изменен) закон, нито превратно прилагане на съществуващия такъв (в неговия обратен смисъл), нито е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на логиката и опита. В конкретния случай позоваването на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение е бланкетно, като въведените доводи са напълно идентични с доводите, с които са обосновани основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.

Поставеният от касатора правен въпрос е свързан с активната материално-правна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, респективно – с критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г.Същият е обсъждан и е обусловил решаващите изводи за отхвърляне на иска, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По въпроса е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постановените въз основа на него и служебно известни на състава решения по чл. 290 ГПК.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално-правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969г. на Пленума на ВС, и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Въпреки че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ ( предвид конкретиката на всеки случай), от мотивите му по несъмнен начин следва да се направи извод, че, за да се породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик или близък, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, като не е достатъчно тя да е в рамките на типична за традиционните за българското общество отношения.

Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с посоченото тълкувателно решение, както и със създадената въз основа на него съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 предл. посл.ГПК, поради което липсва допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на касационно обжалване. Отхвърлянето на иска е обусловено от преценката на въззивния съд, основана на доказателствата по делото, че връзката между ищцата и бившия й съпруг приживе се е характеризирала с близост, която е обичайна за традиционните отношения в българското общество, но без да носи белезите на изключителност, както и, че понесените от ищцата морални болки и страдания по повод смъртта на бившия й съпруг не надхвърлят по обем, интензитет и продължителност тези, които са нормално присъщи за подобен вид отношения. Произнасянето на въззивния съд е съобразено изцяло с критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на ОСНГТК за основанието за допускане на изключение от правилото, че, в случай на смърт, причинена при деликт, право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., при условие, че действително са претърпели и доказали вредите.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение

Касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 5877лв. с вкл.ДДС.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 252 от 20.05.2022г. по възз. т.д. № 206/2022г. на АС - Пловдив.

Осъжда Р. Т. Р.-И. да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 5877лв.( пет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: