О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 931

София, 02.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4488 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Инвест – С. П. ЕООД, срещу въззивно решение № 656 от 04.07.2022 г. по в. гр. д. № 357/2022 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1632 от 17.12.2021 г. по гр. дело № 5415/2020 г. на Бургаски районен съд /БРС/, с което е обявен за нищожен договор за дарение, инкорпориран в нотариален акт № 56, т. II, рег. № 5827, д. № 209/12.06.2020 г. на Нотариус В. Д., с рег. № 491 и район на действие – БРС, сключен между К. М. П. и В. М. Д., в качеството им на дарители, и „Инвест - С. П. - ЕООД, в качеството му на дарен, на 1 кв. м. от 91 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ................. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на ПИ: [населено място], [улица], с площ 562 кв. м., и на 1/10 ид. ч. от собствените на дарителите 1/3 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........................, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, с предназначение - жилище - апартамент, със застроена площ 65 кв. м., находящ се в сграда, построена в гореописания поземлен имот, като привиден - прикриващ договор за продажба, и е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на Р. В. С. на 91 кв. м. ид. ч. от горепосочения поземлен недвижим имот с идентификатор .................... за сумата 40 000 лева и на 1/3 ид. ч. от горепосоченото жилище с идентификатор ............................ за сумата 37 255 лева, които суми ищцата следва да заплати на касатора в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като изводите на съдебния състав противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел за доказано, че с извършеното дарение се прикрива продажба, тъй като допуснатата счетоводна експертиза изрично установява, че в счетоводството на дружеството са записани две поредни сделки: дарение от 30.06.2020 г. и продажба от 30.06.2020 г., като основанието, посочено в двете операционни бележки от 12.06.2020 г. не може да обоснове правен извод за наличие на различна воля на страните от тази, обективирана в нотариалния акт. Поддържа, че е неправилен изводът за това, че от обстоятелството, че двете сделки са извършени на една и съща дата следва дарствено намерение при ответниците - отчуждители, респ. симулация на волеизявлението, тъй като то се е наложило от пандемичната обстановка и пълното затваряне през март 2020 г.. Твърди, че е неоснователен и предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, доколкото процесната разпоредба е неприложима в отношенията между съсобственици. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните въпроси: 1. „Допустимо ли е дружество, което по занятие се занимава със строителство, да придобие безвъзмездно идеални части от имот, след като по делото са установени както основанието за извършеното дарение, така и дарствения мотив?“; 2. „Съгласието на управителя и едноличен собственик на дружеството да приеме дарението на минимални части от имота прави ли отношенията между страните възмездни?“, за които два въпроса твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 385 от 11.08.2010 г. по гр. д. № 59/2009 година на ВКС, I г. о.; 3. „Сключването на двата договора - дарение и продажба в един и същи ден, при събрани доказателства, че пандемичната обстановка в страната е попречила за изповядване на дарението в един предходен момент поради независещи от страните причини, води ли до оборване на дарственото намерение и до извод за симулативност на договора за дарение?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 385 от 11.08.2010 г. по гр. д. № 59/2009 г. на ВКС, I г. о. и с ТР № 5/28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС; 4. „Допустимо ли е въззивният съд да игнорира установеното счетоводно записване на двете сделки - дарение и продажба поотделно в счетоводството на търговеца, като две извършени прехвърляния /по безвъзмезден и възмезден начин/ и липса на данни, че цената е заплатена за цялата площ на закупените имоти - земя и сгради, без да изложи конкретни мотиви защо приема, че заплатената цена е за целия имот, и да приеме симулативност на договора за дарение?“, за който твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответницата по касационната жалба – Р. В. С. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

При извършена служебна проверка, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че подадената касационната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане в частта й досежно иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за нищожност на сключения между ответниците договор за дарение от 12.06.2020 г., с който са дарени 1 кв. м. от процесния съсобствен поземлен имот с обща площ 562 кв. м. и 1/30 ид. ч. от процесното съсобствено жилище. В тази част въззивното решение е постановено по облигационен, не вещен, иск с цена под 5 000 лв., който съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване /в този смисъл определение № 339 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 683/2021 г. на ВКС, IV г. о./. Това е така, доколкото искът за нищожност поради относителна симулация на процесното дарение има за предмет разпореждане с идеални части от недвижимите имоти, а не с целите такива. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК, цената на иска следва да бъде определена съобразно данъчната оценка на претендираните от ищеца идеални части от имота. С исковата молба е посочено, че цената на предявения иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД е 1 019. 92 лв., който факт се установява и от удостоверението за данъчна оценка на имотите. При определяне дали е приложимо ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК е меродавна цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. От значение е и обстоятелството, че съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най - късно в първото заседание за разглеждане на делото, което не е сторено по настоящото дело. Напротив исковата молба е заведена първоначално пред окръжния съд, който я е изпратил по компетентност на районния съд с оглед цената на обуславящия иск, с определение, което не е било обжалвано. В резултат на горепосоченото, цената на установителния иск се е стабилизирала. Следва да се добави също, че в процесната хипотеза не намира приложение изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. последно ГПК, касаещо искове, имащи обуславящо значение за съединен иск за собственост, тъй като предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС има облигационен, а не вещен характер. След като цената на иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД към момента на предявяването му не надвишава 5 000 лева, касационното обжалване на въззивното решение в тази му част е недопустимо. В останалата му част, отнасяща се до предявения конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, с цена над 5 000 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване и касационната жалба в тази част е допустима.

За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел за установено, че ищцата и първите двама ответници – физически лица са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ............................ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [улица], с площ от 562 кв. м., и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......................, построен в същия имот. На 12.06.2020 г. с процесния договор за дарение последните са дарили на третия ответник -„Инвест – С. П. ЕООД, 1/91 ид. ч. от собствените си 91 кв. м. от поземления имот и 1/10 идеални части от собствените си 1/3 ид. ч. от жилището. С договор за продажба, сключен на същата дата, К. П. и В. Д. са продали на ответното дружество останалите им собствени идеални части от поземления имот /90/91 ид. ч. от 91 кв. м./ за сумата от 40 000 лева и останалите им идеални части от самостоятелния жилищен обект /9/10 от 1/3/, за сумата 37 255 лева. Горепосочените сделки са сключени, без по отношение на ищцата - съсобственик да е отправено предложение за изкупуване на ид. части на ответниците – физически лица.

За да приеме, че сключеният договор за дарение е привиден, като прикриващ такъв за продажба, окръжният съд е съобразил, че ответното дружество е търговец, извършващ по занятие строителство на жилищни сгради, което е придобило право на собственост от други лица на други имоти по същия начин – чрез дарение на минимални части и непосредствено след него – закупуване на останалите части на продавачите. Заключил е, че се касае за обичайна търговска практика за изкупуване на съсобствени имоти. Съобразил е още, че процесните договори за дарение и продажба са сключени едновременно – в един и същи ден, като дарението има за предмет малка част от притежаваните от прехвърлителите части, а с договора за продажба са прехвърлени останалите. От показанията на разпитаните свидетели е установил, че липсва взаимно съгласие между съсобствениците за застрояване на терена, което е мотивирало ответниците да търсят начин да прекратят съсобствеността върху имотите. С оглед изложеното, е счел, че договорът за дарение е симулативна сделка, прикриваща договор за продажба, която е действителната сделка. От разкриването на симулативната сделка е посочил, че следва, че ответното дружество не е съсобственик към момента на процесната продажба. Поради това и доколкото ответниците не са направили предложение на ищцата да изкупи дяловете им на собственост върху терена и жилището, предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС е намерил за основателен, признавайки спрямо ищцата правото да изкупи дяловете на ответниците – физически лица от процесната съсобственост при цена от 40 000 лева за дворното място и 37 255 лева за жилището.

По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС:

Касаторът се е позовавал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от него въпроси обаче се отнасят до първия предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД и касаят заключението на второинстанционния съд за наличието на симулативен характер на процесния договор за дарение. Както беше посочено, в тази си част въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Предвид това, повдигнатите въпроси не могат да обусловят допускането на касационно обжалване, защото в тази си част въззивното решение е влязло в сила.

Изложеното обуславя извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение с допустимата част от касационната жалба.

При този изход на настоящото производство в тежест на касатора следва да бъдат възложени сторените от ответницата по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв..

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на „Инвест – С. П. ЕООД срещу решение № 656 от 04.07.2022 г. по в. гр. д. № 357/2022 г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 1632/17.12.2021 г. по гр. дело № 5415/2020 г. на Бургаски районен съд в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в останалата му част досежно иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

ОСЪЖДА „Инвест – С. П. ЕООД, ЕИК: 205834107, да заплати на Р. В. С., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 800 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението в частта му, в която е оставена без разглеждане касационната жалба в горепосочената й част, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг състав на ВКС. В останалата му част то не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: