О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 922

гр. София, 02.05.2023 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3841/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез юрисконсулт В. Н., срещу въззивно решение № 739/2022 г. по гр. д. № 211/2022 г. на Апелативен съд – София, „в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лева до предявения размер от 30 000 лева, заедно със законната лихва“. От посоченото в касационната жалба следва, че въззивното решение се обжалва само в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над размера от 15 000 лева. Ето защо за присъденото обезщетение от 15 000 лева по този иск, както и по иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, въззивното решение е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е дал отговор на въпроса : Доколко влияят при определяне на размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди стопанските условия в страната към момента на настъпване на...