Р Е Ш Е Н И Е

127

гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: З. П.

Р. Я.

при секретаря С. Т.

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3841/2022 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 14981/05.07.2022 г. на Столична община, чрез юрисконсулт В. Н., срещу въззивно решение № 739/2022 г. по гр. д. № 211/2022 г. на Апелативен съд – София, „в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лева до предявения размер от 30 000 лева, заедно със законната лихва“. От посоченото в касационната жалба следва, че въззивното решение се обжалва само в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над размера от 15 000 лева. Ето защо за присъденото обезщетение от 15 000 лева по този иск, както и по иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, въззивното решение е влязло в сила.

С определение № 922/02.05.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на К. Б. И. обезщетение за неимуществени вреди над 15 000 лева до присъдените 30 000 лева.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Обжалването в посочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС на правния въпрос относно определянето на дължимото обезщетение на пострадалия за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане според законовия критерий за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, с отчитане на всички обстоятелства по делото при определяне на паричния еквивалент на претърпените болки, страдания и душевни безпокойства на пострадалото лице.

Ответникът по касация К. Б. И. оспорва касационната жалба в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 264547/2021г. по гр. д.№ 392/2021 г. на Софийски градски съд, с което Столична община е осъдена да заплати на К. И. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 23.11.2018г. до окончателно изплащане на обезщетението, както и 2 976 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 23.11.2018г. до окончателното изплащане.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса относно правилното приложение на принципа на справедливост и критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, според която понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Трябва да се изследват всички релевантни обстоятелства - относно вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца и какви са конкретните му преживявания. Във всеки конкретен случай следва да се отчитат релевантните факти и обстоятелства, имащи отношение към обезщетяването на понесените неимуществени вреди.

По основателността на касационната жалба.

Предвид влязлата в сила част на въззивното решение по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се приеме за установен твърденият от ищеца инцидент. На 23.11.2018 г. той и свидетелят Т. били в механа „Къщата“, в близост до дома на И. /квартал „Л.“/. Около 22,30 ч. тръгнали да се прибират, било много тъмно, единственото осветление идвало от апартаментите, в които светело. Говорили си, когато минали покрай бл. 816 по тротоара, който води към [жилищен адрес] където има тротоарни плочки и две стъпала и ищецът изведнъж се строполил и изохкал. Болките били много силни. Свидетелят повикал брат му и двамата го занесли вкъщи. Двете стъпала на мястото са в много лошо състояние, плочките се клатят. Двамата вървели един до друг, като ищецът пръв стъпил на стъпалата. Не са минавали по този път често. Свидетелката Б. И. /дъщеря на ищеца/ е потвърдила, че чичо и приятел на баща го довели вкъщи след инцидента. Той изпитвал силни болки и на следващия ден извикали „Бърза помощ”. Направили му операция. Бил около една седмица в болница. Възстановявал се два-три месеца. Не можел да се грижи за себе си и свидетелката и майка са помагали. Ползвал патерици. Поставяли му инжекции, пиел лекарства. Продължава да изпитва дискомфорт при качване по стълби. Депресирал се, не е можел да работи. Влошили се отношенията в семейството, развел се със съпругата си през 2019 г. Видно от съдебно – медицинската експертиза, ищецът е получил счупване на долния край на бедрената кост - закрито вляво, причинило му трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. След инцидента е приет и хоспитализиран в УМБАЛСМ Пирогов. Направени са изследвания, консултации, диагностициран и опериран с отложена спешност на 26.11.18 г. по повод счупване на долния край на бедрената кост-закрито вляво /фрактура на латерален кондил на бедрената кост/. Извършено е кръвно наместване, запълване на костния дефект с костен заместител, метална фиксация с 1 плака и винтове, менискът е пришит към ставната капсула, назначена е медикаментозна терапия. Изписан е с подобрение и с препоръки да ходи с патерици без натоварване на оперирания крайник, назначена е обезболяваща и антикоагулантна терапия в рамките на 30 дни. Болките и страданията, които са му причинени от получените увреждания, са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и началото на раздвижването. Ищецът се оплаква от болка и скованост в лява колянна става при натоварване и промени във времето.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. По делото е установено, че ищецът е счупил долния край на бедрената кост - закрито вляво, на плочки, част от тротоар, който е общинска собственост. Механизмът на увреждането е падане по време на стъпване на стълби, част от тротоар между блокове. Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата задължението за поддържане на тротоарите е на общината. В случая са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е посочил, че отчита тежестта на травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и причинените на ищеца болки и страдания. Телесното увреждане е счупване на долния край на бедрената кост - закрито вляво /фрактура на латерален кондил на бедрената кост/. Извършена е операция, имал е едноседмичен престой в болнично заведение. Изпитвал е интензивни болки и страдания, имал е нужда от чужда помощ. Не е можел да работи в продължителен период от време. В бъдеще при натоварване или промени на времето може да изпитва болки. Изпаднал е в депресия и социална изолация.

Всички изложени по-горе данни не са съобразени в пълна степен от въззивния съд. При установените по делото обстоятелства относно възрастта на ищеца към момента на инцидента, вида, естеството и тежестта на получената травма, нормалната продължителност на лечебно-възстановителния период за такъв вид травми, претърпяната операция, интензитета на изпитваните болки след травмата, негативното въздействие върху психиката му, а от друга страна - липсата на сериозно влошаване на здравето на ищеца (съгласно СМЕ единствените оплаквания са в лявата колянна става при промяна на времето и натоварване), липсата на данни за понесени болки и страдания над обичайните за периода на възстановяване и раздвижване, липсата на сериозни последици за психиката му и общото ниво на благосъстояние в страната към 2018 г., касационната инстанция приема, че в случая справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на общо 20 000 лв.

По тези съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД на К. Б. И. обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 23.11.2018 г., за разликата над 20 000 лв. до претендираните 30 000 лв., и в тази част бъде постановено друго по същество на спора, с което претенцията на К. И. за тази разлика бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на делото, следва да бъдат присъдени окончателно разноските за всички инстанции, като се вземе предвид, че ищецът е освободен частично от внасяне на държавна такса. За първоинстанционното и въззивно производство на процесуалния представител на ищеца адвокат Г. Б. Х. на основание чл.38а ЗЗД следва да се присъди възнаграждение в размер на по 1044 лева, или общо 2088 лева. Възнаграждението за касационното производство възлиза на 392 лева. Дължимите от Столична община държавни такси са в размер на 992 лева за първата инстанция, 496 лева за въззивната инстанция, а за касационната – 100 лева. Дължимите от ищеца К. Б. И. суми за юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна са : по 100 лева за първата и въззивна инстанция и 150 лева за касационната инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293, ал. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 739 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 211/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 264547 от 07.07.2021 г. по гр. д. № 392/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на К. Б. И. обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 23.11.2018 г., за разликата над сумата от 20 000 лв. до 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2018 г. до изплащането, както и в частта относно присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. И. против Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 23.11.2018 г., за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат Г. Х. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за всички инстанции в размер на 2 480 лева, както и държавна такса за всички съдебни инстанции в размер на общо 1588 лева.

ОСЪЖДА К. Б. И. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Столична община разноски за всички инстанции в размер на 350 лева.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 739 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 211/2022 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: