№ 50293

гр. София, 02.05.2023 год.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 1608 по описа за две хиляди двадесет и втора година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОТП Ф. Б „ ЕАД против решение № 66/14.10.2021 г. по т. д.№ 1209/2021 г. на Окръжен съд – С. З, с което е потвърдено решение № 260037/13.01.2021 г. по гр. д.№ 5751/2019 г. на Районен съд – С. З – за отхвърляне предявеният от касатора, по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, против П. З. М., за установяване вземания на дружеството против същата, на основание договор за цесия от 15.05.2019 г., сключен с цедент „Банка ДСК „ ЕАД, с който са прехвърлени вземания на банката против кредитополучателя Г.Ли ответницата П. М., в качеството й на поръчител, по сключен с кредитополучателя договор за кредит текущо потребление от 15.06.2016 г.. Касаторът счита, че в тази му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при неотчитане същността на поръчителството и правното положение на поръчителя, предвид решаващият извод на въззивния съд, че отговорността на ответницата не може да бъде ангажирана, поради неуведомяването й, отделно от уведомяването на кредитополучателя – длъжник, за упражнено от кредитодателя потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Излага и евентуални съображения, че дори да бъде споделен за правилен този извод – необходимо уведомяване и на поръчителя за обявена предсрочна изискуемост към датата на подаване заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - искът отново не би могъл да се отхвърли изцяло, а е следвало да бъде уважен за падежираните вноски до датата на формиране силата на пресъдено нещо, съгласно приетото в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторът атакува въззивното решение и в частта му, с която, след обезсилване на първоинстанционното в тази му част, са оставени без разглеждане предявените в евентуалност спрямо установителните по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, осъдителни искове на „ОТП Ф. Б „ АД против П. М., за заплащане на същите суми - предмет на установителните искове. Страната се позовава на формирана практика на касационна инстанция, за допустимостта на предявени в евентуалност от отхвърлянето на исковете по чл. 422 ал. 1 ГПК, осъдителни искове за същите вземания,

Ответната страна - П. М. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий, обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, евентуално - т. 3 на същата разпоредба,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да отхвърли предявените по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК установителни искове на цесионера „ ОТП Ф. Б „ АД против П. З. М., за установяване вземания на ищеца на основание договор за цесия, с който цедентът „ Банка ДСК „ ЕАД му е прехвърлил вземанията си срещу Г.Л - кредитополучател и П. М. – в качеството на поръчител и съответно солидарен с кредитополучателя длъжник, на основание договор за банков кредит за текущо потребление, при условия на обявена от кредитодателя предсрочна изискуемост на кредита, въззивният съд се е обосновал с непредяваването й на поръчителя, а единствено на кредитополучателя, спрямо който издадената заповед за незабавно изпълнение, за същите вземания е стабилизирана, поради неподадено от Г.Лвъзражение по реда на чл. 414 ГПК,

За да остави без разглеждане предявените, в евентуалност спрямо установителните, осъдителни искове за същите вземания, след обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд се е обосновал с наличие на практика на касационна инстанция в този смисъл / непосочена / и с приетото в т. 11б от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изхождайки от обстоятелството че при отхвърляне на исковете по чл. 422 ал. 1 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение не подлежи на обезсилване, а само обезсилването на същата е предпоставка за допустимост на предявен осъдителен иск за същите вземания.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Необходимо ли е, за да настъпи предсрочната изискуемост на кредит, да бъде уведомен и поръчителят за нея или е достатъчно такова уведомление да бъде получено единствено от кредитополучателя? ; 2/ Допустимо ли е предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск, за установяване на дължимо вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ? ; 3/ Съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 ГПК, обвързан ли е от фактическото положение към датата на подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК или следва да вземе предвид всички новонастъпили обстоятелства, вкл. настъпването на предсрочната изискуемост в по-късен момент? ; 4/ Допустимо ли е в производството по чл. 422 ал. 1 ГПК,образувано от цесионер, съединяване с евентуален осъдителен иск, при условие че производството по установителния иск бъде прекратено поради недопустимост или установителния иск бъде отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост?

Първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондира с единствения решаващ извод на въззивния съд за отхвърляне на установителните искове по чл. 422 ал. 1 ГПК. Обоснован е и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с посоченото от касатора решение по т. д. № 2142/2015 г. на І т. о. на ВКС, в което е прието, че предявяването на предсрочната изискуемост на длъжника има действие и спрямо поръчителя, т. е. кредитът е предсрочно изискуем и за длъжника и за поръчителя от един и същ момент - на уведомяването на длъжника за упражненото от кредитора потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което в конкретния случай е сторено и не е оспорвано от кредитополучателя – длъжник, за който заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила.

Отговорите на всеки от следващите два въпроса / 2 и 3 /, предпоставени от евентуалните доводи на касатора за основателност на иска по чл. 422 ГПК и при отречена да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, се явяват съответно евентуални, спрямо отговора на първия въпрос, поради което и доколкото изобщо не са коментирани в мотивите на въззивния акт, не удовлетворяват изискването за правни - отговори на същите директно да предпоставят различен правен резултат, независимо от отговора на първия формулиран въпрос.

Четвъртият въпрос, относим към частта от въззивното решение, с която е обезсилено първоинстанционното и оставени без разглеждане осъдителните искове на ищеца, за вземанията – предмет и на установителните искове, също удовлетворява общия и допълнителния селективни критерии, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по т. д.№ 2356/2019 г. и т. д.№ 1035/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС. Отграничавайки хипотезата на т. 11б от ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от хипотеза на отхвърлен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, а не поради несъществуване на вземането, съставите на ІІ т. о. на ВКС са мотивирали допустимост на осъдителен иск за вземания, за които предходно предявен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, е отхвърлен, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането, независимо че в този случай и съгласно приетото в същото ТР заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист въз основа на същата не подлежат на обезсилване.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/14.10.2021 г. по т. д.№ 1209/2021 г. на Окръжен съд – С. З.

УКАЗВА на касатора “ОТП Ф. Б„ АД в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса, в размер на 230 лева,

След представяне на доказателство за плащането или изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на І т. о. на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: