Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез Адвокатско дружество „К.-З. и Партньори“, представлявано от адв.Д. Т. К., касационна жалба на ответника „Евродизайн“ ЕООД срещу решение № 108 от 12.04.2022г. по възз. т.д. № 599/2021г. на Апелативен съд - Варна.С него е отменено решение № 260136 от 13.07.2021г. по т. д.№ 652/2020г. на ОС - Варна в частта за отхвърляне на иска на С. В. К. против „Евродизайн“ ЕООД, с правно основание чл. 29, ал. 1 предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, и е постановено друго, с което се признава за установено, че е несъществуващо вписаното на 24.04.2019г. по партидата на „Евродизайн“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ обстоятелство - заличаването на Р. П., като съдружник в резултат на поемане на дружествените й дялове, както и е потвърдено решение № 260136 от 13.07.2021г. по т. д.№ 652/2020г. на ОС - Варна в частта за признаване за установено, че са несъществуващи следните вписани на 24.04.2019г. по партидата на „Евродизайн“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ обстоятелства -заличаването на С. К. като съдружник, в резултат на прехвърляне на дружествените му дялове, и произтичащите от това вписвания на едноличен собственик на капитала, промяна на правно-организационната форма на дружеството и нов учредителен акт.

В касационната жалба са релевирани доводи, че извършените последващи производни вписвания по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ се отразяват както на правния интерес на ищеца от иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, така и на неговата основателност.Касаторът счита, че неизползването от ищеца на възможността да защити правата си на съдружник като предяви искове по реда на чл. 71 и чл. 74 ТЗ е довело до стабилитет на решенията на общото събрание на съдружниците, проведени на 14.09.2018г. и 25.03.2019г., и с тях с конклудентни действия е потвърдена сделката от 22.03.2019г. за прехвърляне на дружествените дялове на ищеца на М. Д..Искането е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, освен бланкетно въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, са въведени основанията по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Налице ли е правен интерес от водене на иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ при последващи „производни“ вписвания?

2.Налице ли е правен интерес от заличаване на вписването в Търговския регистър у лице, което няма да извлече никакви правни последици за себе си от заличаването и по-конкретно активно легитимирано ли е да предяви иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за заличаване на обстоятелства по отношение на дялове на починал съдружник, при положение, че то самото не е наследник на починалия?

3.Непредявяване на иск по чл. 74 от ТЗ и неоспорване на взетите решения, въпреки знанието за проведено общо събрание на съдружниците, не представлява ли потвърждаване с конклудентни действия на взетите решения?

4.Непредявяване на иск по чл. 71 от ТЗ, въпреки знанието за нарушаването на нормата на чл. 38 от ЗЗД и сключването на сделка, която е относително недействителна, не представлява ли потвърждаване на същата с конклудентни действия от страна на представлявания съдружник?

По тях касаторът се позовава на ТР № 1/06.12.2002г. по тълк. д.№ 1/2002г. на ОСГК, както и на решение № 311/06.02.2019г. по т. д.№ 2742/2017г., II т. о., решение № 234/23.12.2016г. по т. д.№ 54/2016г., I т. о., решение № 21/07.07.2016г. по т. д.№ 3010/2014г., I т. о., и решение № 140/15.10.2015г. по т. д.№ 2092/2014г.

В подадения чрез адв.П. Щ. писмен отговор насрещната страна, ищецът С. К., оспорва въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл. 288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, то е постановено във въззивното производство, образувано по въззивни жалби и от двете страни срещу първоинстанционното решение, с което е частично уважен/ отхвърлен предявеният от С. К. против „Евродизайн“ ЕООД иск, с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, допълнително уточнен и допълнен с молби, вх.№ от 04.08.2020г. и вх.№ от 12.10.2020г. и с допълнителна искова молба, за признаване за установено, че вписаните на 24.04.2019г. по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ обстоятелства са несъществуващи.

Преди постановяване на първоинстанционното решение производството по делото е било частично прекратено.С определение № 1477/09.06.2020г. производството по делото е прекратено по иска на Св.К., с правно основание чл. 74 ТЗ, за прогласяване на нищожността, респ. за отмяната, като незаконосъобразни, на решенията на Общото събрание на съдружниците на „Евродизайн“ ООД, проведено на 25.03.2019г., тъй като е прието, че искът е предявен след преклузивния срок, и по евентуалните искове на Св.К. за признаване за установено по отношение на М. Д., че не е собственик на 50 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100лв., представляващи 100% от капитала на „Евродизайн“ ЕООД, както и за признаване за установено по отношение на „Евродизайн“ ЕООД, че Св.К. е съдружник и притежава 5 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100лв. от капитала на дружеството, тъй като е прието, че липсва правен интерес.С определение № 260718/16.10.2020г. производството по делото е прекратено по иска на Св.К., с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписаното на 24.04.2019г. по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ обстоятелство - заличаването на Р. П. като съдружник в резултат от поемане на дружествените й дялове от съдружника М. Д. е несъществуващо.Определение № 260718/16.10.2020г..е отменено с определение № 260187/09.12.2020г. по приложеното възз. ч.т. д.№ 607/2020г. на АС - Варна и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заявление, вх.№ 20190326135906, по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ са били заявени за вписване следните промени на обстоятелствата, подлежащи на регистрация: заличаването на С. К., на М. Д. и на Р. П. като съдружници, вписването на М. Д. като едноличен собственик на капитала и прехвърлянето на дружествен дял от С. К. на М. Д..Установил е, че по заявлението е постановен отказ, който е отменен с решение по т. д.№ 549/2019г. на ОС - Варна и посочените обстоятелства са вписани на 24.04.2019г.Решаващият състав е приел за установено, че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2019г., с едновременна нотариална заверка на подписа и съдържанието № № 1181 и 1182 на Нотариус № 537 на НК, ищецът С. К., представляван от М. Д., упълномощен с пълномощно, с нотариална заверка на подписа, с рег. № 5045/06.10.2015г. на Нотариус № 237, е продал на М. Д. собствените си 5 дружествени дяла за сумата 500лв., която е изплатена изцяло и в брой.Установил е, че на проведеното на 25.03.2019г. ОСС на ответното дружество, на което е присъствал единствено съдружникът М. Д., е взето решение той да поеме дяловете на починалия съдружник Р. П., а поканата за ОСС за 25.03.2019г. с посочения в нея дневен ред е получена от ищеца С. К. на 30.03.2019г.Въззивният състав е констатирал, че към заявлението за вписване на промените е приложен учредителен акт на ответното дружество от 25.03.2019г. с едноличен собственик на капитала М. Д. и капитал от 5000лв., разпределен на дружествени дялове по 100лв.Счел е, че успешното провеждане на иска с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ изисква провеждане на оспорване на документите и съдържащите се в тях изявления, материализиращи вписаното обстоятелство, каквито в случая е приел да са протоколът на ОСС от 25.03.2019г. и договорът за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2019г.Посочил е, че, доколкото договорът за продажба на дружествени дялове не може да бъде предмет на самостоятелен установителен иск, произнасянето по валидността му се включва имплицитно в предмета на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.Въззивният съд е счел, че, тъй като упълномощеният от ищеца съдружник М. Д. не е имал мандат да договаря сам със себе си, договорът за продажба на дружествените дялове на ищеца е бил в състояние на висяща недействителност, която, поради отказа на ищеца да го потвърди, се е трансформирала в окончателна недействителност.Изведени са мотиви, че, като извършено въз основа на недействителния договор за продажба на дружествени дялове, вписването на прехвърлянето на дяловете на ищеца и в резултат на това - заличаването му като съдружник е вписване на несъществуващо обстоятелство, каквито са и производните на него вписвания на промени по отношение на съдружниците, собствеността на капитала, обявяването на нов учредителен акт и промяната на правно-организационната форма на дружеството.На следващо място въззивният съд е приел, че, с оглед констатираната недействителност на договора за продажба на дружествените дялове на ищеца, ищецът е имал качеството на съдружник към датата на провеждане на ОСС на 25.03.2019г. и е имал право да участва в него, поканен е, но е получил поканата след ОСС - на 30.03.2019г.Установил е, че в протокола за ОСС на 25.03.2019г. другият съдружник М. Д. е вписан и е участвал само в лично качество, като притежател на 10 дружествени дяла, съответно не е участвал в качеството си на пълномощник на ищеца, а и не е имал правото да гласува от името на ищеца, предвид на това, че пълномощното му не е било изрично, съгласно изискването на чл. 137, ал. 6 ТЗ.Изведени са мотиви, че ОСС на 25.03.2019г. е проведено еднолично от съдружника М. Д. и отразеното в протокола за ОСС е негово еднолично решение, съответно е налице липсващо-невзето решение на ОСС за поемане на дружествените дялове на съдружника Р. П., което е нищожно, поради което отразяването му също е вписване на несъществуващо обстоятелство.

Настоящият състав намира, че не e налице вероятна недопустимост на изцяло обжалваното въззивно решение.С касационната жалба и изложението касаторът е релевирал довод за процесуална недопустимост на въззивното решение, поради липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, за която, както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е задължена да следи служебно и в стадия на производството по чл. 288 ГПК.

По въпроса за правния интерес от иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е формирана постоянна непротиворечива съдебна практика по т. 1, предл. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, която приема, че исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са процесуален способ за защита срещу порочни вписвания в Търговския регистър, предоставен на всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност или недопустимост на конкретно вписване или несъществуване на вписано обстоятелство; Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете и трябва да е налице не само към момента на тяхното предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася по същество относно валидността и допустимостта на оспорваното вписване и/или относно съществуването на вписаните обстоятелства; Преценката за наличие на правен интерес от иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНС, предявен от трето лице, е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца; Определящи за правния интерес са твърденията, с които ищецът обосновава необходимостта от търсената с исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ защита, но отсъствието на такива твърдения не лишава съда от правомощието да изследва служебно наличието на правен интерес, преценявайки дали и в каква степен положителното произнасяне по исковете, т. е. признаването на извършеното вписване за нищожно или за недопустимо и/или на вписаното обстоятелство за несъществуващо, ще рефлектира благоприятно в правната сфера на ищеца и ще доведе до настъпване на целения от него правен резултат.

Въпросът за правния интерес от иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за признаването за несъществуващо на вписаното обстоятелство - заличаването на Р. П. като съдружник, в резултат от поемане на дяловете й от съдружника М. Д., е разрешен с постановеното по делото определение № 260187/09.12.2020г. по приложеното възз. ч.т. д.№ 607/2020г. на АС - Варна, с което и двете инстанции по същество са се съобразили.

Настоящият състав на касационния съд споделя извода за наличие на правен интерес от иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, който се извежда от въведените от ищеца твърдения, характера на атакуваните вписвания и от преценката, че положителното произнасяне по иска, т. е. признаването на вписаните обстоятелства за несъществуващо, ще рефлектира благоприятно в правната сфера на ищеца и ще доведе до настъпване на целения от него правен резултат да възстанови правното си положение на съдружник.

Обжалваното решение не може да се квалифицира и като очевидно неправилно, съобразно критериите в трайно установената практика на касационния съд по чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал и пряко от мотивите му не се установява нито прилагането от страна на въззивния съд на несъществуващ отм., изменен/ закон, нито превратно прилагане на съществуващия такъв /в неговия обратен смисъл/, нито е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на логиката и опита.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпроси № 1 и № 2, касаещи правния интерес на ищеца от предявения иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и свързани с допустимостта на въззивното решение, произтича от липсата на въведените допълнителни предпоставки.Формираната по тях съдебна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК изключва приложното поле на въведеното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а обжалваното решение е постановено в съответствие с нея.Неотносими са посочените от касатора решение № 311/06.02.2019г. по т. д.№ 2742/2017г., II т. о. и решение № 234/23.12.2016г. по т. д.№ 54/2016г., с които е прието, че освободеният управител на търговско дружество, който не е съдружник в него, а притежава дялове в друго дружество, собственик на капитала на първото дружество, няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с вписванията в търговския регистър, касаещи заличаването му като управител и за вписването на друг управител на същото дружество.Не е относимо и посоченото решение № 21/07.07.2016г. по т. д.№ 3010/2014г., I т. о., тъй като то касае касае хипотеза на вписване на увеличение на капитала чрез непарични вноски.

Въпроси № 3 и № 4 не удовлетворяват общото изискване за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, изяснен с т. 1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2010г. на ОСГТК.Въззивният съд не е обсъждал, съответно не е формирал воля за потвърждаването от ищеца с конклудентни действия, вкл. и по посочения начин от касатора, разпоредителната сделка за прехвърляне на дружествения му дял и решенията от ОСС.Нещо повече, тези въпроси не съответстват и на фактите по делото, предвид на това, че, както се посочи, ищецът е предявил искове по чл. 71 и 74 ТЗ, по които производството по делото е прекратено.Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по въпроси № 3 и № 4, по тях не е необходимо изследването наличието на въведените допълнителни предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, обжалваното въззивно решение не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 4000лв.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 108 от 12.04.2022г. по възз. т.д. № 599/2021г. на Апелативен съд - Варна.

Осъжда „Евродизайн“ ЕООД да заплати на С. В. К. направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 4000лв.( четири хиляди лева).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: