Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. П. П“ АД със седалище в гр.Варна срещу въззивното решение № 410 от 1.4.22 г, постановено по гр. дело № 3041/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение в частта, с която след отмяна на решение № 54 от 11.3.2020 г по гр. дело № 1392/2019 г по описа на Районен съд-Девин, Втори състав искът по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г. С. С. не дължи на „Енерго-П. П“ АД сумата 4408, 86 лв, начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление в [населено място], [улица] отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата 4408, 86 лв до сумата 7301, 90 лв.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закони е необосновано.

Ответникът по касационната жалба Г. С. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.К. Т. от ВАК.Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира адвокатско възнаграждение, формирано при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА-оказване на правна помощ на близък.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

От данните по делото се установява следното:

С решение № 54 от 11.3.2020 г, по гр. дело № 1392/2019 г, Районен съд-Девня, Втори състав е признато за установено на основание чл. 124 ал. 1 ГПК, че Г. С. С. не дължи на „Енерго-П. П“ АД сумата 7301, 90 лв, начислена като корекция на сметка, за обект на потребление в [населено място], [улица] за периода 29.8.2017 г до 28.82018 г, по фактура № [ЕГН].Това решение е потвърдено с решение № 260219/28.7.2020 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи състав.С решение № 60153/28.7.21 г, постановено по гр. дело № 3232/32020 г, ВКС, Четвърто ГО въззивното решение е отменено, а делото върнато за ново разглеждане с изслушване на комбинирана съдебно-техническа експертиза, с участието и на вещо лице-софтуерен специалист, която да даде отговор за това осъществено ли е софтуерно въздействие върху процесното СТИ, и ако-да по какъв начин е извършено.

При новото разглеждане на делото, с обжалваното въззивно решение е прието, че искът е основателен за сумата 4408, 86 лв, като за разликата над сумата 4408, 86 лв до сумата 7301, 90 лв е отхвърлен като неоснователен.Прието е, че ищецът С. е потребител на електрическа енергия по смисъла на пар. 1 т. 42 от Закона за енергетиката.В съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 60153/28.7.21 г по гр. дело № 3232/20 г, при отмяна на ПИКЕ и специалните норми в ЗЕ, приложими са тези по чл. 183 исл. от ЗЗД, когато сделката не е търговска.В конкретния случай пълно и главно с помощта на съдебно-техническа експертиза е доказан факта, че измервателното средство е било манипулирано по такъв начин, че е отчитало количество преминала ел. енергия в невидим за инкасаторите регистър.

В изложението на основанията по чл. 284 ал. 3 ГПК е посочено касационното основание вероятна недопустимост и касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Във връзка с основанието по чл. 280 ал. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1.Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение за делото, които първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и за които не е разпределена доказателствената тежест между страните и не е изготвен нов доклад.

2.Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й.Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

3.Периодът на начисление по чл. 50 от ПИКЕЕ обвързва ли електроснабдителното дружество, по отношение на заявеното в евентуалност основание по чл. 183 ЗЗД.При установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа енергия следва ли електроснабдителното дружество да доказва реалния период на доставка или същият е ирелевантен за дължимостта на цената.

По така формулираните касационни основания:

Въззивното решение не е процесуално недопустимо. Постановката на т. 9 от ППВС № 1/1985 г разглежда отделните хипотези на недопустими решения.Постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др.В разглеждания случай не е налице нито една процесуална пречка, а всички положителни предпоставки са налице.Цитираното от касатора Тълкувателно решение № 2/2011 г от 29.2.2012 г по т. д. № 2/2011 г на ОСГТК на ВКС няма отношение към конкретния правен спор и не обосновава приложението на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.С него е отклонено предложението на състав на ВКС, ТК, Първо отделение за издаване на тълкувателно решение по въпроса: в кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта /включително кога е нарушено диспозитивното начало/ или неправилността на обжалваното решение-при различни видове искове, определящи вида на търсената защита, при различни институти на правото /договорна и деликтна отговорност/, при приложимостта на общия исков ред или на особените искови производство, при неправилна правна квалификация.Погрешната правна квалификация не води до недопустимост на съдебното решение, но в случая дадената от съда квалификация е вярната.

Относно въпрос № 1.

С решение № 129/2015 г. по гр. дело № 7040/2014 г на ВКС, Трето ГО е прието, че пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство, независимо дали са релевантни и относими. Съгласно чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото посочва – с оглед предмета на спорното право, изразените становища и направените възражения – как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване.Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на доказателства само, ако изрично констатира допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми страните.Факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване.Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт, от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил. страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване.Въззивното решение е постановено изцяло в съответствие с цитираната служебно известна на съда практика по чл. 290 ГПК.В разглеждания случай с определение 2316/5.12.2019 г на РС-Девня на страната са дадени конкретни указания относно задължението на ответника за установяване на фактите, свързани с договорното неизпълнение от страна на потребителя, а именно: основанието от което е възникнало правото, неговия размер и по-конкретно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в правилен размер.Следователно дадени са ясни и точни указания, които не са се нуждаели от допълване пред въззивния съд.В този смисъл постановения въззивен акт напълно съответства, а не противоречи на цитираните от касатора решение № 88 по гр. дело № 1062/2009 г на ВКС, Второ ГО, решение № 198 по т. д. № 126/15 г на Първо ТО, решение № 128 по гр. дело № 1356/2009 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 217 по гр. дело № 579/13 г на ВКС, Четвърто ГО.В този смисъл не е налице противоречие на въззивното решение с ТР № 1/13 от 9.12.13 г по т. д.№ 1/13 г на ОСГТК на ВКС, което регламентира правомощията на въззивната инстанция при липса или при наличие на непълен доклад на първоинстанционния съд.

Относно въпрос № 2.

Сочи се противоречие с решение № 118 от 15.5.12 г на ВКС, Трето ГО, което касае допускането на съдебна експертиза по почин на съда.Въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС, както и на останалите цитирани в изложението актове. Дадените в тях разрешения произтичат от закона, установени са безпротиворечиво в практиката и могат да се обединят в смисъл, че оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Оспорването или неоспорването на заключението на експертизата е без правно значение за задължението на съда по чл. 202 ГПК.Същото се отнася и за противоречивите експертни заключения на вещи лица, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не възприема всяко от тях. В случая съдът е основал решението си на допуснатата по указания на ВКС комбинирана съдебно-техническа с участието на софтуерен специалист, по задачите дадени с указанията на отменителното решение.Отделно от това на две страници от въззивното решение съдът подробно е проследил изводите на всички експертизи, изслушани по делото, като се е мотивирал кое заключение приема за обосновано, като основаващо се на конкретно установени обстоятелства, касаещи процесния обект и релевантни за определяне потребената от ищеца електрическа енергия.По делото няма данни, поставящи под съмнение неговата обективност и компетентност, като е възприел същото, въззивният съд не се е отклонил от практиката във връзка с приложението на 202 ГПК, изискваща експертното заключение да бъде обсъдено заедно с другите доказателства по делото. В съответствие с безпротиворечивана практика по на ВКС въззивния съд е обосновал решението си с мотива, че отчетените количества ел. енергия според заключението на експертизата е преминало реално в

патримониума на потребителя и е нормално да отговаря финансово за неизмерената енергия. Това следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба

дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на

неоснователно обогатяване.

Относно въпрос № 3.

По въпроси №№ 1 и 2 е създадена съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 50015 от 7.2.2023 г по гр. дело № 1771/22 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО.С посоченото решение е даден отговор на въпроса „следва ли при ангажиране на отговорността на купувача на електрическа енергия, крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран по чл. 50 ПИКЕЕ отм.. Отговорът е в следния смисъл: след влизане в сила на чл. 83 ал. 1 т. 6, чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн.ДВ бр. 98/12.11.2013 г.В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя.От момента на обнародването в ДВ бр. 15/14.2.2017 г на решение № 1500/6.2.2017 г, постановено по адм. дело № 2385/2016 г на петчленен състав на ВАС отменените с нето правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат правилата по чл. 48-чл. 51 до отмяната им през 2018 г.В случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения, то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД.Прието е също, че разпоредбите на чл. 50-56 както по отменените, ката и по действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата.По силата на разпоредбата на чл. 86 ал. 3 т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносната мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ.Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ.Когато предмет на спора е възможността количеството на неотчетената във визуализираните регистри ел. енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за едногодишния период по чл. 50 ПИКЕЕ отм. съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел. енергия, преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК /така решение № 117/6.7.22 г по гр. дело № 4368/21 г на Трето ГО на ВКС, решение № 60190/17.12.2021 г по гр. дело № 3433/20 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 60191/22.12.2021 г по гр. дело № 3651/20 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 60235/9.11.21 г по гр. дело № 165/21 г на ВКС, Четвърто ГО.С решението е оставено без уважение искането за спиране производството по делото на основание чл. 292 ГПК, тъй като не се констатира наличие на противоречива практика по въпроса, на който решението е дало отговор.

С оглед отговора на поставения от касатора въпрос се налага извода, че по него съществува практика на ВКС, което изключва приложението на касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.Постановеното въззивно решение напълно съответства на тази съдебна практика.Въззивният съд е съобразил изводите си именно със заключението на съдебната експертиза, която е определила математически точно количеството потребена и преминала през невизуализирания регистър електрическа енергия, която е останала незаплатена.

Следователно въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.Предвид изхода на спора са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора за разноски.Същият следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 410 от 1.4.22 г, постановено по гр. дело № 3041/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение в обжалваната част, с която след отмяна на решение № 54 от 11.3.2020 г по гр. дело № 1392/2019 г по описа на Районен съд-Девин, Втори състав, искът по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г. С. С. не дължи на „Енерго-П. П“ АД разликата над сумата 4408, 86 лв до сумата 7301, 90 лв е отхвърлен като неоснователен.

ОСЪЖДА „Енерго-П. П“ АД да заплати на адв.К. Д. Т. от [населено място], [улица] /партер-вътрешен двор/ на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.