Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. С. срещу решение № 188/21.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1038/2009 г. по описа Административен съд – гр. Б.д, с което е прогласена нищожността на определения патентен данък в размер на 2 000лв. в декларацията по чл. 43 ЗОДФЛ отм. , подадена от Р. К. М. от гр. Б.д. Макар в касационната жалба да е посочено като отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилно прилагане на материалния закон, от изложението й може да са направи извод, че се релевира и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се излагат оплаквания, че съдът не е спазил указанията на ВАС в отменителното му определение, както и че въпреки събраните доказателства, съдът е направил незаконосъобразни изводи. Касаторът твърди, че съобщение № 540/31.10.2000 г. е акта, в който е определен размер на дължимия патентен данък, а не както е приел, съда в горния десен ъгъл на патентната декларация. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за произнасяне по същество от компетентния административен орган. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Ерска, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Р. К. М. от гр. Б.д в писмено становище я оспорва и твърди, че е изтекла абсолютна погасителна давност за определеното патентно задължение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е направил извод за нищожност на акта, поради липса на компетентност на органа и в какво производство е определил данъчното задължение.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана...