Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУ. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 11356 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) срещу Решение № 5488/28.09.2021 г., постановено по адм. дело № 6582 по описа на Административен съд София-град за 2020 г. С него, във връзка с жалба на „Алт Ко“ ООД с [ЕИК] (универсален правоприемник на „Алт Ко“ ЕАД с [ЕИК]), е отменено Решение № Ц-24 от 10.06.2020 г. на КЕВР в частта му по т. 18, с коeто е определена сума за възстановяване от „Алт Ко“ АД в размер на 169 458, 00 лв., а административната преписка е върната на Комисията за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила, съобразно дадените в него указания по тълкуването и прилагането на закона. Наред с това ответникът е осъден да заплати на дружеството-жалбоподател разноски по делото в размер на 2077, 00 лв.

Касационният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на подадената жалба и потвърждаване на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт на КЕВР в частта му по т. 18. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции съдебни разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В писмени бележки по делото от 08.02.2022 г. прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако такъв бъде претендиран от ответника по касация. Иска той да бъде намален до минималния размер за административно дело без материален интерес, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът – „Алт Ко“ ООД с [ЕИК], чрез упълномощен представител адв. Н. А., оспорва подадената касационна жалба в писмен отговор по подробно изложени съображения. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното решение, като правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за основателност на касационната жалба и неправилност на постановения съдебен акт.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна

Оспореният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК по жалба на „Алт Ко“ ООД против Решение № Ц-24 от 10.06.2020 г. на КЕВР в частта му по т. 18, с което е определена сума за възстановяване от дружеството в размер на 169 458,00 лв. Съдът е отмени по жалба на дружеството Решение № Ц-24 от 10.06.2020 г. на КЕВР в частта му по т. 18, като е приел, че решението постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставеното му законова компетентност, при спазване на изискванията на административнопроизводствените правила, но е прието в противоречие на материалния закон.

Така постановеното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Делото е изяснено от фактическа страна, при проявена процесуална активност и правилно разпределена доказателствена тежест.

Първоинстанционният съд е приел, от фактическа страна, че „Алт Ко“ ООД е производител на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин. Установил, че дружеството притежава освен Ко-генерационна инсталация (ВЕКП) и нормални водогрейни котли, работещи извън тази инсталация, в обекта на дружеството – О. К. В рамките на административното производство КЕВР поискала от ответника по касация, а последният предоставил справка за отчетните стойности на продадените количества електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Приел за установено, че КЕВР не изискала справка за закупените количества природен газ и изразходените такива за производството.

Правилно и обосновано съдът е приел, че 2, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР към ЗД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 38 от 2020 г.) регламентира правомощие на КЕВР, по своя инициатива, за периода от 01 юли 2019 г. до 31 март 2020 г., да утвърди цени на топлинната енергия и да определи преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при отчитане единствено на закупените от обществения доставчик количества природен газ и решенията на Комисията за утвърждаване на цените на природния газ, по които общественият доставчик продава природен газ, посочени в ал. 2 на същия параграф. Отчел, че общественият доставчик на природен газ, в изпълнение на Решение на Европейската комисия (ЕК) № С (2018) 258 от 24 май 2018 г. по дело АТ.39816 – „Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и И. Е. и на сключено Допълнение № 13 от 02 март 2020 г. към Договор № 02-12-13 от 15 ноември 2012 г. между ООО „Г. Е. и „Булгаргаз“ ЕАД за доставка на природен газ, възстановява суми по договори за доставка на природен газ за периода от: 05 август 2019 г. до 31 декември 2019 г. – на крайни снабдители на природен газ и клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, включително на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия; от 01 януари 2020 г. до 31 март 2020 г. – на крайни снабдители на природен газ и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия (пар. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ПЗР към ЗД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 38 от 2020 г.).

С Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г. КЕВР утвърдила, считано от 01.07.2019 г., пределни цени на топлинната енергия и определила преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

С Решение № Ц-24 от 10.06.2020 г. на КЕВР в частта му по т. 18, общата сума за възстановяване от касационния ответник, в размер на 169 458, 00 лв. била разпределена по продукти на производство, както следва: 1. 151 766, 00 лв. за електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство; 2. 17 666, 00 лв. за топлинна енергия с топлоносител гореща вода. Със същото решение КЕВР изчислила за дружеството цени на топлинната енергия, преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, както следва:

- 18.3.1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) – 148, 38 лв./МВТЧ;

- 18.3.2. Премия по чл. ЗЗа ЗЕ – 57, 89 лв./МВТЧ;

- 18.3.3. Ценообразуващи елементи на цената по т. 18.3.1:

Необходими годишни приходи – 1 543, 00 лв., в т. ч.:

* Разходи - 1 439, 00 лв., от които условно-постоянни – 653 000, 00 лв. и променливи – 786 000, 00 лв.;

* Регулаторна база на активите – 1 339, 00 лв.;

* Норма на възвръщаемост – 7, 78%;

Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство – 6 930 МВТЧ

Решението, в частта с която оспореният акт на КЕВР е отменен като противоречащ на материалния закон е обоснован с приетото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещо лице със съответната компетентност, при която на анализ е подложена определената преференциална цена на електрическа енергия и утвърдените ценообразуващи елементи в Решение № Ц-24 от 10.06.2020 г. на КЕВР за „Алт Ко“ ООД. Заключението от експертизата е било прието прието без възражения и оспорване в по делото, поради което обосновано и правилно съдът се е мотивирал с данните, съдържащи се в заключението.

При така установената фактическа обстановка, съдът правилно е приел от правна страна, че оспореното от дружеството решение на КЕВР е в противоречие с доказателствата, съдържащи се преписката. От неоспорените и приети като доказателства по отношение на дружеството-жалбоподател с предмет признаване на високоефективно производство и издаване на сертификати за това – Решениe № С-22/20.11.2019 г. (погрешно посочено в обжалваното решение като номер C-20), № С-23/18.12.2019 г., №С-1/17.01.2020 г., № С-2/20.02.2020 г., № С-5/20.03.2020 г. и №С-6/16.04.2020 г. – с общо признат разход за газ за ВЕКП 1546,167 хнм3/16398 МВТЧ. е направен верен извод във връзка с направеното от КЕВР възражение, че дружеството е било длъжно да подава информация за закупените количества природен газ и изразходените количества за високоефективното производство на енергия, доколкото това възражение е в противоречие с разпоредбата на . 2, ал. 6 от ПЗР към ЗД на ЗЕ (обн. ДВ бр.38/2020 г.), която се отнася само до лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, каквото „Алт Ко“ ООД не било. Правилно е прието, че в т. 18 от оспореното решение на КЕВР не е взето предвид, нито е изискана подобна информация от дружеството, че получения природен газ от „Булгаргаз“ АД се използва не само за ВЕКП, но и за водогрейни котли. Цените на топлинната и електрическата енергия от ВЕКП трябва да бъдат коригирани с намаление на разходите за гориво – природен газ със сумата от 139 649, 00 лв., а не с общата възстановена сума от „Булгаргаз“ ЕАД в размер на 169 458, 00 лв., както е прието в решението на КЕВР. Видно от заключението на вещото лице, което не е оспорено, в рамките на сумата от 139 649, 00 лв., 125 078, 00 лв. са за възстановяване на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и 14 571,00 лв. са за топлинна енергия от комбинирано производство, за количество 5 717 МВТЧ топлинна енергия за собствено потребление на „Алт Ко“ ООД. Правилно се приема, че количеството от 5 717 МВТЧ, е признато от КЕВР в постановените от нея решения и издадените сертификати за произход на електрическа енергия от ВЕКП., а Комисията, като не е взела предвид служебно известни й данни, а също така не е изискала допълнително информация по пар. 2, ал. 6 от ПЗР към ЗД на ЗЕ, е допуснала нарушение на закона. Правилно е посочено, че че данните, намерили основа в оспорената част на процесното решение на Комисията, касаещи търговска тайна на „Булгаргаз“ ЕАД, не са налични нито за жалбоподателя, нито за съда, поради което не било възможно да се провери действителната воля на административния орган и мотивите му за приемане на оспореното в частта по т. 18 решение. Въз основа на горното, обосновани и правилни са изводите, че в нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК, КЕВР не е извършила преценка на всички релевантни по делото писмени доказателства, част от които й били служебно известни, а за друг а част била задължена да ги изиска от ответника по касация, каквото не било извършено. Изводите, че е налице корекция в премията по чл.33а ЗЕ, в размер на 21,84 дв./МВТЧ, която се дължи на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, и за количествата електрическа енергия по сертификати за произход, за които „Алт Ко“ ООД е получило премия, а дължимата за възстановяване на Фонда в размер на 125 078, 00 лв. са правилни. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и обосновано следва да се остави в сила. водим от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5488/28.09.2021 г., постановено по адм. дело № 6582 по описа на Административен съд София-град за 2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА