Производство по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане и уточнение към него от 19.02.2020г. на О. К, представлявана от Кмета си, чрез процесуалния му представител юрк.. Б, за отмяна на влязлото в сила решение № 1160 от 13.06.2018г. по адм. дело № 114/2018г. Административен съд – гр. Б. и потвърждаващото го решение № 5062 от 04.04.2019г., по адм. дело № 11651/2018г. на тричленен състав на Върховен административен съд, на основание чл. 239, т. 1 АПК.

Искателят се позовава на чл. 239, т. 1 АПК, като твърди, че е налице нови обстоятелства, които не са взети предвид при решаване на делото, а именно отправено искане за плащане и започнала процедура за верификация и плащане на разходи от м. 12.2018г., и във връзка с нея ново писмено доказателство - решение № РД – 02 – 36 – 702 от 04.06.2019г. на Заместник – министър на регионалното развитие и благоустройството (РРБ) и ръководител на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020г.“ (ОПРР 2014 – 2020г.), с което не е извършена верификация и плащане на разходи, отчетени в представени искания за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001 – 1.024 – 0001 – С01 с община К. по ОПРР2014 – 2020г. по три договора. Посочва, че съгласно чл. 71 ал. 1 от ЗЕСЕСИФ чрез финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа от Европейските структурни инвестиционни фондове (ЕСИФ) или се намалява размера на изразходваните средства – допустимите разходи по проект. В тази връзка твърди, че финансовата корекция се определя само върху размера на допустимите разходи, съответно верифицираните такива, като и че като основа на финансовата корекция следва да се вземе предоставената финансова подкрепа със средства на ЕСИФ. Посочва, че представените нови доказателства за започната процедура по верификация на разходи и издаденото в тази процедура финализиращо решение, с което се отказва верифициране и плащане на част от заявените разходи е от значение за определяне на основаната на финансовата корекция по решението на РУО „ОПРР 2014 – 2020г.“ от 18.12.2017г., съответно същото е от значение за правилното разрешаване на спора по адм. д. № 114/2018г. на АС – гр. Б. и адм. д. № 11651/2018г. на ВАС.

О. З министър на РРБ и РУО „ОПРР 2014 – 2020г.“, чрез процесуалния си представител юрк.. Т и с представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на искането, поради липса на хипотезата на чл. 239 т. 1 от АПК, както и с мотиви, че новоиздаденото решение на РУО „ОПРР 2014 – 2020г.“ не е от значение за правилното разрешаване на спора пред АС – гр. Б.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

Предмет на оспорване по адм. дело № 114/2018г. на АС – гр. Б. е било решение № РД – 02 – 36 – 1351 от 18.12.2017г. на заместник министър на РРБ и РУО „ОПРР 2014 – 2020г.“, с което на основание чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕЗИФ, чл. 2 ал. 2 и чл. 70 ал. 7 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) и регламенти № 966/2012г. и № 1303/2013г. на Европейския парламент и Съвета е наложена финансова корекция, изчислена по пропорционален метод, представляваща 5% от разходите върху договорите с изпълнители, тъй като с оглед на естеството на нарушението е прието, че не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушенията върху изразходваната финансова помощ по договора. Финансовата корекция е определена в размер на 259 994, 64 лв., като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договорите с изпълнителите в размер на 5 199 892, 74 лв. с ДДС. С решение № 1160 от 13.06.2018г. по това дело съдът е отхвърлил жалбата на О. К срещу решение № РД – 02 – 36 – 1351 от 18.12.2017г. като неоснователна. Решението на АС – гр. Б. е потвърдено с решение по адм. д. № 11651/2018г. на ВАС.

Съгласно чл. 239 ал. 1 т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

Нови по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК са доказателства и обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай подателят на искането за отмяна твърди настъпили нови обстоятелства във връзка със стартиралата процедура по верифициране на разходи, започнала към м. 12.2018г., както и възникнало в тази връзка ново обстоятелства – неверифициране на част от разходите като недопустими, като е представил доказателства за започналата процедура и фанализирането й с решение на Заместник – министър на РРБ и ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020г., с което не е извършена верификация и плащане на разходи, отчетени в представени искания за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001 – 1.024 – 0001 – С01 с община К. по ОПРР2014 – 2020г. по три договора, като тези факти и решение не са могли да бъде известно на страната към момента на постановяване на съдебните решения. В тази връзка са налице нови обстоятелства и нови доказателства, за които следва да бъде направена преценка относно другата предпоставка по чл. 239 т. 1 от АПК, а именно дали същите са били от значение за правилното разрешаване на спора.

С решение № РД – 02 – 36 – 1351 от 18.12.2017г. на заместник министър на РРБ и РУО „ОПРР 2014 – 2020г.“, на основание чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕЗИФ, чл. 2 ал. 2 и чл. 70 ал. 7 от ЗОП и регламенти № 966/2012г. и № 1303/2013г. на ЕП и Съвета, както беше посочено по - горе е наложена финансова корекция, изчислена по пропорционален метод, представляваща 5% от разходите върху договорите с изпълнители, като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договорите с изпълнителите в размер на 5 199 892, 74 лв. с ДДС. Съгласно чл. 71 ал. 1 от ЗУСЕСИФ „Чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство“. Видно от цитираната разпоредба финансовата корекция се определя от допустимите разходи по проект. Съгласно чл. 72 ал. 2 от ЗУСЕСИФ „Размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи“, а по изключението на ал. 3 на чл. 72 от ЗУСЕСИФ „Когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи“, но отново става въпрос за засегнатите от нарушението само допустими разходи. Съгласно чл. 62 от ЗУСЕСИВ Управляващият орган извършва с акт верифициране по искания за междинни или окончателни плащания с цел потвърждаване на допустимостта на извършени разходи. Т.е. размера на допустимите разходи по съответния проект се определя след верифицирането на същите от УО. Във връзка с изложеното и предвид това, че с решението на УО е наложена финансова корекция, изчислена по пропорционален метод, представляваща 5% от разходите върху договорите с изпълнители, като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договорите с изпълнителите в размер на 5 199 892, 74 лв. с ДДС, а съобразно посочените по – горе разпоредби и в частност на чл. 71 ал. 1 от ЗУСЕСИФ размерът на финансовата корекция се определя като процент от допустимите разходи, а не от общата стойност на договорите, то твърдяните нови обстоятелства и доказателства са от значение за правилното разрешаване на спора (В този смисъл е и съдебната практика Решение № 10207 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2017 г., VII о., докладчик председателят С. Я; Решение № 10169 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 826/2017 г., VII о., докладчик председателят С. Я). Т.е. налице е и втората предпоставка по чл. 239 т. 1 от АПК.

По изложените съображения решение № 1160 от 13.06.2018г., постановено по адм. дело № 114/2018г. по описа на Административен съд – гр. Б. и потвърждаващото го решение № 5062 от 04.04.2019г. по адм. д. № 11651/2018г. на ВАС, следва да бъдат отменени по реда на извънредния способ, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Б..

Предвид изхода на спора, искането на ответника заместник – министър на РРБ и РУО „ОПРР 2014 – 2020г.“ за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 244 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1160 от 13.06.2018г., постановено по адм. д. № 114/2018г. по описа на Административен съд – гр. Б. и решение № 5062 от 04.04.2019г. по адм. д. № 11651/2018г. на ВАС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Б.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.