Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Х, чрез адв.. Х и адв.. О като процесуални представители, срещу решение № 3507 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 5926/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи направеното искане по чл. 257 АПК, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Столична община, чрез пълномощника си юрк.. Б, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна стра и в срок.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е недопустимо по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от касатора в качеството му на ЕТ "Фори-1-А.Х" срещу неоснователно бездействие на Столична община да бъдат включени в инвестиционна програма по техническата инфраструктура за 2019 г. на Столична община улиците "Земляне", "Орчо войвода" и "Росна" в кв. Овча купел, за да започне благоустрояването на района.

С обжалваното решение искането с правно основание чл. 257 АПК е отхвърлено като неоснователно.

За да постанови този резултат, съдът приема, че не е налице твърдяното от жалбоподателя бездействие на ответника да изпълнява вменени му със закон задължения относно изграждане и поддържане на градската инфраструктура в района. След извършена съвкупна преценка на доказателствата по делото излага съображения, че се установява предприемане от страна на Столична община, нейни органи и длъжностни лица на необходимите действия през 2018 г. по създаване на достъпна архитектурна и жизнена среда за обитаващите процесните три улици в кв. Овча купел чрез ремонт - асфалтиране и преасфалтиране на съществуваща настилка, а след влизане в сила на новите планове за изменение на уличната регулация и извършване на необходимите СМР за нормалното придвижване и ползване на собствените им поземлени имоти.

Съдът е сезиран с искане по чл. 257 АПК, като производството протича по реда на Глава петнадесета, раздел II от АПК - защита срещу неоснователни бездействия.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 (отм.) АПК, сега чл. 256, ал. 1 АПК, на която жалбоподателят основава искането си, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като административният орган се осъжда да извърши действието, като се определя срок за това или искането се отхвърля. Разпоредбата на чл. 257 АПК е относима към бездействията на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. На задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства по силата на същия закон субективно право на гражданин или юридическо лице. Тоест, правото да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез фактическо действие, без да е необходимо издаването на административен акт.

В случая отправеното до съда искане е насочено към Столична община, представляваща основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление според чл. 2, ал. 1 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ), а не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК. Защитата по чл. 257 АПК е приложима само спрямо орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт (чл. 19 ЗА), съответно спрямо всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, с каквито общината не разполага. В исковата молба се излагат доводи за продължаващо повече от 11 години бездействие на Столична община, като жалбоподателят се позовава на кореспонденция с различни държавни органи и институции, в отговорите на които се обръща внимание на кмета на Столична община, зам. кмета на Столична община по транспорт и транспортни комуникации, кмета на район "О. К", Столичен общински съвет за предприемане на действия по отношение възстановяване нарушеното право на гражданите за достъпна и благоустроена среда чрез изготвяне на предложение за включване в инвестиционната програма на Столична община на необходимите мероприятия за изграждане на елементите на техническата инфраструктура в съответствие с действащия за местността подробен устройствен план. Искането е мотивирано с твърдения за липсващи настилка, тротоари, канализация и улично осветление, натрупване на земни маси и строителни материали върху трите улици, които при дъждове ставали непроходими, а дворовете и основните сгради се наводнявали. В него се твърди неизпълнение на задълженията на Столична община да поддържа улиците в такова състояние, което да позволява нормалното им и свободно използване от хората, но липсва изложение относно конкретни бездействия на всеки от посочените в искането органи по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, които да обосновават намесата на съда в производство по чл. 257 АПК. Не се сочи конкретна правна норма, която да задължава именно общината да извърши фактическо действие, изразяващо се във включване в инвестиционната й програма по техническата инфраструктура на посочените три улици, чието проектиране и изграждане според изложените твърдения не е осъществено и от което собствениците на имоти търпят морални и имуществени вреди. В случая спорът е разгледан по същество, като преценката на съда е извършена по отношение задълженията на кмета на Столична община да управлява общинската собственост, вкл. общинските пътища, ведно с прилежащите им тротоари с грижата на добър стопанин и в интерес на населението, без да бъде съобразено, че искането е предявено срещу Столична община, спрямо която защитата по чл. 257 АПК е неприложима.

Ето защо, като се произнася по отношение на ответник, който не е административен орган, съдът постановява недопустимо решение. На основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което искането следва да се остави без движение съгласно чл. 158, ал. 1 АПК. На жалбоподателя следва да се дадат указания да уточни срещу кой/ кои административни органи предявява претенцията си и да посочи конкретни факти и обстоятелства, от които да е възможна преценка по отношение на всеки от тях какви са бездействията по задължение с посочване на съответната правна норма, от която произтича това задължение. Разпоредбите от отделни закони, на които се позовава жалбоподателят, уреждат правомощията на различни административни органи, но не се сочат съответни правни норми, предвиждащи техни конкретни задължения, касаещи изграждането и поддържането на улиците, предвидени с действащ подробен устройствен план. В искането се оспорва и приложението на одобрен план в частта за ул. "Земляне", което може да се извърши чрез процедура за изменението му при определени законови предпоставки, но не и по реда на чл. 257 АПК. В зависимост от направените уточнения и след изясняване предмета на спора, съдът следва да извърши проверка на допустимостта на искането, след което да се произнесе по неговата основателност.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд дължи произнасяне по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3507 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 5926/2018 г. по описа на Административен съд София - град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.