Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика – В. Т срещу решение без номер от 20.02.2020 г. АС-Враца постановено по адм. д.№ 626 по описа за 2018 г. С атакуваното съдебно решение е прогласен за нищожен ревизионен акт №Р-04000616000797-091-001 от 19.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП и потвърден с решение №194/08.10.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. Т.

Според касатора решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението са игнорирани правните норми на ЗДСл, при условията на които следва да се командироват държавните служители. Претендира се присъждане на разноски в общ размер на 19 986.34 лв.

Ответникът – Ц.Ч, чрез адв.. П, в подробен писмен отговор, моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Освен съображения в подкрепа мотивите на съда относно нищожността на РА, излага и мотиви по същество на спора, като твърди и незаконосъобразност на РА. Претендира присъждане на разноски.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество...