Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С.Р, допълнена от пълномощника му Л.Р, срещу решение № 3329 от 21.05.2018г. на Административен съд София град по адм. дело № 11699/2016г. С него се отхвърля жалба на С.Р срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1605673 от 31.082016г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1959 от 3.11.2016г. на директора на дирекция "ОДОП-София при ЦУ на НАП.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдълржанието на касационната жалба и допълнението се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1605673/31.082016г. Същият е издаден по повод искане за прихващане или възстановяване с вх. № от 26.08.2016г. на надвнесени суми във фонд ЗО в размер на 604 лева главница за 2010г., 2011г. и 2012г. и сторниране на начислени лихви за съответните периоди. Установено е подаване на декларация образец № 7 с вх. № от 23.12.2015г. с начална дата на периода, за който възниква задължение за внасяне на вноски 1.01.2010г. и подадено заявление по чл. 2а от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица както и...