Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Ф, ЕГН [ЕГН] срещу решение № 940/13.05.2019 година на Административен съд гр. В. по адм. д. № 3509/2018 година, с което съдът е отхвърлил искането му за осъждане на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. В. да му предаде иззетото със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0953-000716/25.10.2018 година Свидетелство за регистрация на МПС №[номер]. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че соченото свидетелство е иззето като доказателствено средство с акт сер. Д, №0713440 от 25.10.2018 година. Заповедта за налаганена ПАМ не била връчена на Фучеджиев и съдът не можел да се позовава в съдебния си акт на нея. Нарушено било правото на Фучеджиев да обжалва тази заповед. Искането се претендира като такова на основание чл. 257, ал. 2 АПК, като съдът изменил предмета на спора. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се задължи началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. В. да му предаде иззетото като доказателствено средство Свидетелство за регистрация на МПС №[номер]. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. В., не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна:

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно. Въведените общи възражения за допснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения са неоснователни.

На основание чл....