Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Лозенец против решение № 7812 от 11.12.2019 год. постановено по адм. дело № 7474/2019 год. на Административен съд – София-град, с което е отменена издадената от касатора заповед № ЗД/Д-С-ЛЦ-031 от 28.05.2019 год., с която на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) П. Д. е настанено за срок от една година за отглеждане и възпитание в семейството на Г.Д и В.Д, баба и дядо на детето по бащина линия.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът В.Д от [населено място] чрез адв. П.Л с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба.

Ответниците – Г.Д и В.Д – считат за неправилно обжалваното съдебно решение..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е Заповед № 3Д/Д-С-ЛЦ-031 от 28.05.2019 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане“ Лозенец, с която детето П. Д. е било временно спешно настанено за срок от една година за отглеждане и възпитание в...