Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.Т, чрез адв.. М, против решение № 202/06.08.2019 г. по адм. дело № 188/2019 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Трендафилов против заповед № 594 от 10.05.2019г. на Кмета на О. К за изземване на общински имот, представляващ апартамент [адрес], [населено място], собственост на О. К по АЧОС № 2366/18.12.2008г.,предоставен от О. К за ползване под наем на домакинството на И.Т и Р.Т, поради това, че общинският имот се владее без правно основание. Основното оплакване в касационната жалба е, че неправилно административният съд е приел за установено, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. Административният орган използва съкращения като ЗМСМА, НУРПУРОЖ, като никъде в текста на заповедта тези съкращения не са изписани разбираемо в пълния им текст. По този начин е нарушено изискването за посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но това неправилно не е съобразено от административния съд. Касаторът поддържа, че след като описанието на нормативните актове е неясно и непълно, то и с процесната заповед се нарушава чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, доколкото актът не му позволява като засегнато лице да има ефективна възможност да обжалва административен акт, който директно въздейства върху правната му сфера. По тези съображения се иска отмяна на решението на АС - Кърджали и произнасяне по същество с отмяна на заповедта, със законните последици.

Ответникът - кметът на О. К, не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и правилно.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 594 от 10.05.2019г. на Кмета на О. К, с мотив, че разпореденият за изземване по реда на чл. 65 ЗОбС имот, се владее без правно основание, тъй като с Решение № 14 589 от 28.11.2018г. по адм. д. № 5273/2017г. на ВАС, Трето отделение, е оставено в сила решение № 13 от 28.02.2017г. по адм. д. № 194/2016г. на АС - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Трендафилов срещу Заповед № 1262/05.12.2016г. на Кмета на О. К за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, като решението на ВАС е окончателно. В мотивите си съдът е посочил, че визираната заповед съставлява стабилен административен акт, поради което и след влизането й в сила имотът се държи без основание. Горното е мотивирало съда да приема, че атакуваната заповед е законосъобразна. По отношение оплакването досежно неясните абревиатури на актовете съдът е приел, че не е налице нарушение, тъй като лицето е упражнило надлежно правото си на защита.

Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно.

Правилно, при извършена служебна проверка по чл. 146 АПК, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния по чл. 65 ЗОбС орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административно-производствените правила,

Обоснован и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и решаващият правен извод на административният съд за наличие на основанията по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, тъй като разпореденият за изземване с процесната заповед апартамент се държи на отпаднало правно основание от И.Т.

Не може да бъде споделено единственото оплакване в касационната жалба, че абревиатурите на нормативни актове в заповедта са възпрепятствали жалбоподателя от ефективна правна защита срещу акта. Трендафилов е реализирал защитата си пред съд в пълен обем, като пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, включително и чрез упълномощен адвокат.

Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202/06.08.2019 г. по адм. дело № 188/2019 г. на Административен съд - Кърджали Решението е окончателно.